– Г-жо Кирова, в последните дни се зародиха бурни дебати в социалните мрежи и в местни медии за разрухата на някогашното видинско летище, части от което са продадени. Каква е вашата позиция?
– Невероятно колко е къса паметта, и то не само на гражданите на Видин, но и на журналистическата гилдия. В миналия Общински съвет на Видин, в началото на 2015 г., бе внесено за разглеждане предложение за промяна на предназначението на терени, които по Общия устройствен план са предвидени за летище. Тогава като общински съветник направих предложение точката да отпадне от дневния ред и да се върне за допълнително разглеждане. Предложението ми срещна острата реакция от всички представители на управляващата тогава коалиция. Обвиниха ме, че искам да бавя инвестиции, да преча на местния бизнес. Обвиниха ме, че никога няма да можем да успеем да развием региона, ако спрем предложението. Бях обявена за злодей, едва ли не национален и видински предател. По време на дискусията опитах отново да се аргументирам и да помоля общинските съветници да върнат за разглеждане в комисия предложението на кмета за изменения на Общия устройствен план поради няколко причини. Основната бе, че чрез този материал ние узнахме, че една част от летището е продадена, част от халетата, които са били в обхвата му. Въпросът не е на кого са продадени. Мен съвсем не ме притеснява фактът на кого. Притеснява ме фактът, че е продадена част, която е неразривно свързана с бившата аерогара Видин и която има своето функционално предназначение в рамките на старото видинско летище.
– Но възобновяването на летището се обещава по време на избори. Летището присъства до днес в официалния сайт на областната администрация като възможност за инвестиция.
– Така е. И в Стратегията за развитие на област Видин един от основните приоритети е възстановяване именно на това летище. За мен беше невероятно, че именно областният управител Момчил Станков е подписал акта за държавна собственост, с който са продадени тези халета. Тогава попитах – кой и защо? Получих отговор, че продажбата е извършена от Министерския съвет и че областният управител просто е верифицирал документите като представител на държавата във Видин, разпореждайки се с държавно имущество. Не получих обаче отговор какво е направил областният управител, за да защити интереса на Видин и видинчани. И какво е казал на онези в МС, които са забравили каква е стратегията за развитие на Видин. Когато продадеш част, свързана с едно летище, където някой ще развива бизнес, ще използва халета и терени, след това там много трудно ще могат да кацат и излитат самолети. Много ще е трудно да се възстанови една пътническа аерогара. Бих казала – почти невъзможно, защото ще трябва да започнат процедури за отчуждаване на нещо, което вчера сме продали. Дали тези части са продадени на безценица или не – това е друга тема.
– Спрягат се дребни суми от продажбата.
– От публикации през последните дни разбрах, че продажбата е за 161 000 лв. Възможно е, не зная. Да купиш нещо за без пари не е огромна инвестиция и подобни действия не смятам за инвестиции. Аз като общински съветник станах свидетел на това как един видински кмет продаде 2000 дка земя по трасето на Дунав мост 2 за огромен балкански индустриален парк, който със своите 50 000 работни места днес „пълни“ видинските улици и „пълни“ бюджета на община Видин. Движа се по „магистралата“ Видин – София и всеки ден срещам усмихнатите шивачки от цеха, който „разкри“ 600 работни места предизборно… Лично аз отказвам да ме лъжат за пореден път. Смятам, че не е страшно, когато по една или друга причина дадеш доверието си и бъдеш излъган. Всички сме хора. Грешим. Опитваме се да проверим информацията, която ни се предлага, но невинаги можем да стигнем бързо до истината. Страшно е, когато позволиш да те излъжат втори, трети, четвърти, пети път. Това говори за рецидив. И то в особена форма. Рецидив в глупостта. Глупак-рецидивист. Аз отказвам да бъда такъв. Предлагам същото и на видинчани.
– Защо колегите ви общински съветници не поискаха да разгледат по-обстойно тази важна тема?
– Тогава в залата на Общинския съвет се разрази много яростна дискусия – защо да пречим? Той, човекът, си го е купил, а министърът му го е продал, та ние ли да се месим! Такава беше позицията на голяма част от общинските съветници, сред които са имена като Цецо Иванов – виден видинския адвокат, съветник 5-6 мандата, Генади Велков – настоящ председател на Общинския съвет, Павел Паунов – настоящ заместник-председател на Общинския съвет; Венци Пасков – в момента заместник-кмет, Валентин Братков – съветник от ГЕРБ, председател на бюджетната комисия, Добромир Иванов – един от активните общински съветници в дясното политическо пространство, Росен Живков, – представител на НФСБ, Пламен Трифонов – днес основен стълб в мнозинството на управляващите, Пламен Николов – един от собствениците и изпълнителен директор на видинската телевизия. Медия, която също пропусна да отбележи, че по казуса „летище“ е имало спор и дебат в Общинския съвет. Тогава, на онова общинско заседание, присъстваха журналисти, които представляват местни медии, собственици на онлайн-сайтове… Никой не писа! Никой не отрази дебата за видинското летище, гледната точка на неуправляващите.
– Защо днес темата стана толкова „гореща“?
– Може би сега му е дошло времето. Моето мнение е, че е безвъзвратно късно. Дебатите по определи теми трябва да се водят в точния и подходящ момент. Ефект от подобна дискусия днес вече няма. Какъв ще е ефектът? Да подсетим видинчани, че за пореден път са ограбени. Та те го забравят толкова смело по време на избори. Защо им е?! На онова заседание съвсем безмилостно с всички гласове срещу моя глас и гласа на колегите Милен Милчев и Вартан Папикян предложението бе прието. Общият устройствен план бе променен и предназначението на терена вместо за летище вече е за складово-производствени дейности или нещо подобно. В онзи ден мнозинството безмилостно ни нашамари. Същото мнозинство, което днес също толкова безмилостно отказа да подкрепи протестната декларация на групата на „Единни за промяна“ срещу действията, които същото това правителство предприема спрямо Видин и неговите граждани. Продажбата на халетата на летището и решението да няма скоростен жп път до Видин са плод на едно и също управление. Решение и на едно министерство, с министър, който иначе е излъчен от Видин, от управляващата ни партия. С дълбокото ми уважение към г-н Московски, смятам, че властта променя. Жалко.
– Показвате много силно възмущение.
– Това, което предизвика моята реакция, е дълбокият сън и летаргия, в която изпадат представители на медии по време на актуални дискусии. Медии, които днес решават, че темата „видинско летище“ е важна и могат дълго и нашироко да занимават обществеността, включително и чрез социалните мрежи. Имаме още един такъв пример от последните дни. Фрапиращ, грозен и поразителен.
– За какво става дума?
– Примерът с посещението на здравния министър във Видин, който откри две обновени отделения в болницата. Едното – по „Кардиология“. Шокиращо е, че в не толкова далечно минало всички бяхме свидетели на небивалия отпор на определени хора срещу разкриването на отделението по „Кардиология“. И същите тези хора с доволни усмивки онзи ден застанаха пред камерите и пред фотоапаратите. Хора, които не само нямат заслуга за това отделение, но и правиха всичко възможно да го няма. Разбирам, че е време господата от Реформатоския блок да направят своята обиколка по затънтените и забравени от Бога места и да си припишат заслуги. Болно е, че същите тези хора в предходния мандат бяха в пълно съглашение с бившия кмет на общината, а в момента много охотно съветват настоящия кмет. Хора, които съставляват мнозинството днес в Общинския съвет на Видин. Мнозинство, което много често гласува доста по-пагубни за града ни решения от това да се промени Общият устройствен план за имота с халетата на летището. И никой не го отразява. Гласуват и днес, както го правеха и в предишните мандати. Без отговорност. С високомерие. Докато видинчани нехаят. А когато искаш нещо лошо да не ти се случва, то трябва да правиш всичко възможно, за да го предотвратиш. И да мислиш. В точния момент.