– Опитвам се да бъда реалист. Това не означава, че трябва да отричам всичко, което е предложено от някой извън нашата група в Общинския съвет. Ще бъде чудесно, ако управленската програма на настоящия кмет на Видин бъде реализирана. Но програмите по принцип са писания с десетки обещания и хубави намерения. Тази програма показва хоризонта на онези, които управляват Видин. Това не е програмата на „Единни за промяна“, но да я отричаме просто защото не е нашата, е несериозно. В тази програма има неща, които е прекрасно да се случат на Видин. Друг е въпросът дали тези, които управляват, могат да реализира декларираните намерения. Да им дадем възможност да направят нещо полезно. Всеобщото отрицание, мрънкане и притаено недоволство заради идеята да си „опозиция“ води до никъде. И е театър за едни партийни централи, които после умело се коалират, уж за доброто на народа…
Помните ли предизборното говорене на РБ? Лозунгите: ГЕРБ са вредни! Мафията ГЕРБ! Никога с ГЕРБ! Какво се случи на практика? Кой ни управлява днес? Огледайте са внимателно. Къде е другарят Първанов в политическото пространство? А не мислите ли, че ви ръководят партийни договорки вместо вътрешни убеждения, всичко е възможно. А съюз между страшни опоненти като БСП и ГЕРБ? Не е ли възможен в бъдеще? На кого да вярват хората тогава? Как да се случват нещата? Как да се постигне промяна? Партийно насочваните изпълнители нямат принципи. Те слушат и изпълняват.
Това е разликата между партиите и гражданските обединения. Това ни прави различни. Ние от гражданско обединение „Единни за промяна“ обсъждаме проблемите. Търсим решения. Спорим. Проучваме. И се водим единствено от това, което е полезно за региона. И което е реално постижимо, разбира се. Водени сме от едно: желанието да променим съдбата, която българските управници през последните 15 години отредиха на Видин. Да спрем разграбването и съсипията. Да попречим на упадъка.
– Тяхна ли е вината за всичко лошо в региона? Това ли е мнението ви?
– Вината е във всеки от нас. Да се оставиш по течението и да чакаш решение отгоре, определено не е формулата на успеха. И на развитието. Но е лесно. Това трябва да спре. Много добре помня какво обещаваше ГЕРБ предизборно на видинчани. И понеже паметта все още ми служи добре, ще ви припомня, че през последните осем години ГЕРБ обеща на Видин скоростен път, след което го оттегли от националните приоритети. Обеща на Видин клъстер и голям чуждестранен инвеститор (няколко), който да развие над пет, простете, над двадесет хиляди работни места, но забрави да уточни, че това може да се случи във Видин само в научно-фантастичен филм.
Обещаха на Видин скоростно жп трасе, защото това съвпадаше с европейските приоритети, но след това бързо решиха, че този европейски приоритет не съвпада с националния приоритет. И скоростно жп трасе до Видин няма да има скоро. Преди три години премиерът, депутатите от ГЕРБ и министърът на транспорта обещаваха на видинския площад, че от месец септември започва да функционира висше учебно заведение във Видин. Министърът на образованието пък заяви публично с писмо пред Общинския съвет, че премиерът е бил благоразположен, забележете, „тази сутрин“ и казал „добре, съгласен съм, ще им направим университет“, дал си благословията. Но от тогава минаха няколко години и се оказа, че висшите учебни заведения в страната са много повече от необходимото, а за нуждите на Видин изобщо не се говори. Не, извинете ме, само се говори, не се прави нищо. Нищо не се прави!
През есента на 2015 г. предизборно обещаха интермодален терминал във Видин. Думичката е сложна, звучи европейски, напудрено, технологично, почти извънземно. Колкото и реализацията на идеята. И тя е възможна, но с извънземни. Или поне ми прилича на идеята да има, напук на икономическата логика, завод за цветни метали в региона, въпреки че ги няма металите. Когато обещаха интермодалния терминал с 1200 работни места, другарите от ГЕРБ забравиха какво означава думата интермодален. Или, може би, в обещанията си разчитаха на това, че хората не знаят. Министърът на транспорта, който се кандидатира за депутат и от Видин, забрави да провери в генералния план за развитие на транспорта до 2020 година предвижда ли се такова „животно“ за Видин. Може би, ако е имало подобни намерения, поне да си бе променил стратегията за развитие на транспорта. От предвидените в плана интермодални терминали не е реализиран нито един. По река Дунав, разбира се, е заложен такъв само при Русе.
– Вие мислите, че това няма да се случи, така ли? Кметът на Видин заяви, че се работи по тази идея.
– Знаете ли какво означава думата интермодален? Интермодалният транспорт по дефиниция е превоз на стоки в унифицирани единици без допълнителна манипулация, чрез използването на два или три вида транспорт. Или простичко казано: интермодалният терминал трябва да бъде разпределителна гара за стоки, които пътуват в еднакви опаковки. Претоварват се на различни видове транспорт, без да се променя опаковката/съдът, в който се транспортират. Още по-просто казано: контейнерът, който ще се разтовари на пристанище Видин, директно без промяна на опаковката, т.е. на контейнера, да се натовари на камион или на жп транспорт, или на авиотранспорт. С една много малка забележка. Депутатите ни от ГЕРБ, РБ, НФСБ, АБВ и коалиция, министърът на транспорта, онези, които си избрахме да ни управляват, са пропуснали, че до Видин път няма. Как да претоварим контейнера на жп транспорт, след като нашата жп линия не позволява това поради стеснени участъци в трасето. Нали именно затова Европа е предвидила модернизация на линията Видин-София.
Няма как да прехвърлим контейнер и към видинското летище и да го транспортираме по въздушен път, защото същият този министър и точно това правителство продадоха част от прилежащите към летището сгради за складове на някого. По този начин направиха невъзможно възстановяването му. С две думи, летище няма.
Интермодален терминал до Видин няма как да има, защото за превозвачите е важна цената, на която превозват стоките. Смисълът на интермодалния транспорт е нещата да стават по-бързо, по-лесно, с минимални усилия и минимални щети за околната среда. Разбира се, някак си не е нормално да претоварваш стоките си във Видин и да ги превозваш по разбитите селски пътища от „републиканската ни пътна мрежа“ стотици километри при условие, че има много други и по-добри възможности. Липсата на икономика остави Видин без хора, не представляваме пазар, липсват транспортни връзки, липсва и идея как да излезем от омагьосания кръг. Поне у онези, които управляват държавата. И то все в наше име.
– Звучи много песимистично. Не може да няма начин.
– Разбира се, че има. Но той не може да бъда спуснат отгоре. Не трябва да е комбинация от безпринципни договорки и неумение да приемеш добрите идеи. Решението е във всеки един от нас. И в носенето на конкретна отговорност. От всички. Излъгал си за скоростния път – вън! Излъгал си за жп линията – вън! Излъгал си за университета – вън! Гражданите са онези, които трябва да покажат, че не искат да ги лъжат. И не прощават. Защото с поведението си политиците изпъдиха половин България зад граница. А ги наказахме с преизбиране. И покорство.
– Да се върнем към Видин. Защо да е невъзможно да се изгради тук такъв терминал, ако правителството е решило. Лошо ли е?
– Не е невъзможно. Във Видин може и да изградим ски писта на площада, ако правителството реши. Но това няма да породи поток от ски туристи към региона. Смисълът на интермодалния транспорт е в ползването на автоматизирани системи за прехвърляне на товарите. Да разкриеш 1200 работни места може, докато се изгражда претоварището, простете – терминала. Временно за няколко месеца. А след това? Помните ли бума Дунав мост 2. Докато се изгражда, работеха хора. Далеч по-малко, но ги имаше. За Видин и региона ползата от Дунав мост 2 липсва! Като начало имаме мост, но нямаме път до него. Трафикът е три пъти по-висок от очакванията, но това не е достатъчно на управляващите да направят пътя. В родното Народно събрание има хора, които отказват да мислят. Изпълняват партийни поръчения. Гласуват под строй. Министерствата и агенциите, които пряко определят ползването на републиканската пътна мрежа, издават забрани за съгласуване на пътните връзки по околовръстния път на Видин. Но не със заповед, както би било редно, защото заповедта е индивидуален административен акт. Подлежи на обжалване. Те издават забрани с писма, устно или по телефона.
– Това ли е проблемът, поради който не се строи от 5 години край околовръстния път на Видин?
– Вече четири година в района на околовръстния път на Видин не се е появил нито един търговски обект, паркинг, сервиз, автомивка, магазин, бензиностанция, крайпътен комплекс, будка за вестници, павилион… Е, как да се появят. Това не са гъби да никнат след дъжд. Набедените инвеститори в региона през последните четири години стигат до едно писмо на г-н Лазар Лазаров от АПИ, с което се указва на местното Пътно да не съгласува проекти по трасето на околовръстния път на Видин. Писмото е във връзка с едни промени в Закона за пътищата от 2011 г. Промените обаче касаят магистрали и скоростни пътища. Статутът на околовръстния ни път не е такъв. Аз поисках преди две години с официално писмо да ми бъде указано какъв е статутът му. Отговорът беше: клас А1. Не ми отговориха, че е скоростен път или магистрала. Уви, но не съгласуваха и проектите. Отговориха, че се чака.
– Може би има логика. Чака се новото трасе. И тогава ще разрешат?
– Преди две години все още твърдяха, че някога до Видин ще има скоростен път. През ноември миналата година управляващите вече заявиха, че е решено да е четирилентов път. Преди няколко дни чух министър Павлова да говори, че до Видин ще има магистрала и скоростно трасе. Някога. И изграждането им ще струва над 1 млрд. лева. Някога. Може би. Видинчани обаче днес напускат града. Инвеститорите днес се отказват от намеренията си спрямо Видин. Ние сме хора, които живеят днес, а не в необозримото бъдеще. И искаме днес да бъдат решени проблемите на региона. Ако има желание, има и начин. В България има все още млади, знаещи и можещи хора. Готови да помогнат. Да намират решения. Няма кой да ги чуе.
И да се върнем на интермодалния терминал. Поредната голяма предизборна лъжа. Малко ми е обидно, че съгражданите ни искат да бъдат лъгани и търпят да ги лъжат отново и отново. Обладани от партийните ветрове българите позволиха на това мнозинство да превърне половин България в територия. Територия, готова за нечие чуждо население. И забравиха, че ние сме тук. Затова всеки ден с по нещо мъничко всеки който вярва, че децата на България, децата на Видин имат място тук, трябва да отстоява себе си. Да се бори за всяко едно решение. Да иска. Да търси отговорност. Ние от „Единни за промяна“ го правим всеки ден. Не, защото е лесно, а защото сме убедени, че е правилно.