Обречената община

IMG_3014 (2)

Росица Кирова

Намеренията за теглене на безконечни заеми по партийна линия, но от държавната хазна, похвалите от партийните ръководители, които са случайно и държавни, планове и стратегии, наредби и правилници, презентации, обещания, декларации, проформа обсъждания и демонстрации със сигурност няма да решат тежките финансови проблеми на община Видин. В това обаче ще се опита да ни убеди кметът и коалиционното мнозинство общински съветници на предстоящото заседание на Общинския съвет във Видин.

Една от точките включени в дневния ред е предложение за предприемане на финансови действия. Идеята е по заръка на правителството по безплодния Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, приет от 43-то Народно събрание на 25 май 2016 г.

Същото това правителство, което (в разнообразните си няколко формата) безсрамно е положило толкова „грижи“ за Видин през годините, че доведе града до задънена улица, а партньорството му с няколко кмета вкара Видин в унизителния списък на общините с финансови затруднения с „престижното“ условие, че в тях липсват всякакви фискални правила.
Затова сега ще ни „оздравяват“, а с тази тежка задача ще трябва да се заеме кметът, който вече ни демонстрира, че едва ли ще измисли нещо по-смислено от това да тегли периодично заем от държавата с благоволението на партията-майка. Така с половинчати мерки и пълнене на дупка от ден за ден, докато поредната дупка зейва, ще мине и четиригодишният мандат на „оздравяване“. Както са казали хората „от пусто в празно“.

Никой от представителите на Правителството и управата на Видин не пожела да види простата истина: Решението на финансовото състояние на Видин е заключено в КПД-то на онзи, който управлява града, а не в чекмеджето на кмета. Ако разходите ви са повече от приходите, единственият начин за оздравяване е да бъдат увеличени приходите. В общината за това има два начина: чрез увеличаване на данъци, цени и такси и разбира се, съкращения; чрез привличане на финансов ресурс от продажба на нови стоки и услуги на пазар, различен от местното население.
Щe дам пример. Ако всяка година харчим 10 единици, а получаваме 8, след 5 години ще имаме дефицит от 10 единици. Толкова, колкото ни е и бюджета.

Решение първо: Съкращаваме разходи и намаляваме щатове (по този начин, обаче произвеждаме и безработица, затова съкращенията трябва да са в рамките на разумното). Тази мярка има и свое дъно, под което системата не може да функционира. В допълнение увеличаваме данъци, такси, цени на услуги. Тук проблема е, че подобна мярка се отразява пряко на населението и работещите фирми и то негативно. И тази мярка си има праг. Този път на търпимост. Общините често добавят и едни безкрайни кредити с изненади.

Решение второ: Търсят се начини за привличане на допълнителни приходи, чрез създаване на нови работни места в реалната икономика. Използваме даденостите на региона, за да накараме някой вън от общината да похарчи тук парите си. Да произвежда тук, да предоставя нови услуги и да създава основи за растеж и стабилност. В този случай общината може да си направи план с дати, цифри и конкретни действия. Както фирмите, когато искат инвестиционен кредит. В комбинация със спиране на неразумното харчене и запушване на дупките, от които изтича обществения ресурс, този метод реално може да доведе до изравняване на прихода и разхода и постепенно до надхвърляне на приходите над разходите. Така единствено може да се постигне финансовата стабилност.

Безлихвени кредити, които някой благоволява да опрости евентуално са изключително порочни, именно защото не решават основния проблем: Създаване на работни места, чрез ясна политика на използване на местните ресурси. Трайна заетост, но не по програми за запълване на дупките, а в работещи и здрави структури, които да генерират печалби и да привличат оборот в общината.

Аз лично не разбирам защо са и на нашата държава толкова бедни, смачкани и унили хора. И бих направила, и правя всичко по силите си, за да се промени това. Но разбирането на последните правителства явно се различава значително от моето мислене. Захвърлени в периферията на управленските им доктрини са не само градове и региони като тези в Северозапада, но българските граждани, които искат и могат да дадат нещо на общността. В повечето случаи хората са принудени да се откажат от реализация тук и да потърсят по-добри възможности в чужди държави. Докато на онези, които останат им се подхвърлят заеми за послушание. А дали докато ползваме подаянията забравяме да поискаме онова, което се полага на региона съгласно чл. 20 от Българската конституция и смирено свеждаме главици, решете сами.

И нещо важно, което все забравям. Видинчани не бива да се сърдят на настоящия кмет, че не тропа по масата за съществените за региона неща. Логично е той да изпълнява поръченията на онези, които го направиха кмет. И ако някой е предполагал, че той ще може да се противопостави на Борисов, та дори и на местния депутат Тошев и компания, се е лъгал от самото начало. Резултатът е ясен. И ще продължава да ни отдалечава от целта. Тя, между впрочем, е различна за партийната централа и за видинчани.

Сподели в социалните мрежи