Вардан Папикян: Съдбата, за мен, е справедливо явление

426586_363422403733523_27382710_n

Вардан Папикян е на 37 г. Роден в Армения, в столицата Ереван. От 1996 г. е в България с родителите и сестра си. Женен е за българка. Баща на двама сина. Влюбен във Видин и в живота. Треньор в спортен клуб по бойни изкуства. Общински съветник в мандата 2011-2015 г. В момента отново е общински съветник от „Единни за промяна“

Г-н Папикян, разкажете ни, за Вас как премина изминалата една година?

– Лично за мен, както всеки ден, всяка седмица, всеки месец са различни. Самият аз търся различното, предизвиквам различното. Моята природа е такава – леко емоционална, леко търсеща. Характерът ми е такъв. Предизвиквам сам нещата и се наслаждавам. Миналата година измина по-различно от тази. В хубавия смисъл.

Общински съветник сте, това промени ли по някакъв начин живота ви?

– Абсолютно променя, ако не се криеш зад оправданието, че си един от 37 човека и твоята дума е без значение, защото се взимат колективни решения. Ако не се криеш зад това понятие, отговорността, понякога, лекичко те мачка. Независимо как ще гласуваш, преди всичко гласуваш пред себе си. Пред съвестта си. Това е отговорност към онези, които са те избрали, както и към всички останали, които живеят в този град. Научаваш се да мислиш отговорно, да действаш отговорно. Животът ти се обръща с краката нагоре, пак казвам, понякога, в добрия смисъл на думата. Отговорността те мачка и те свива като хартия.

Какво ви се случи в професионален план, в личен?

12348031_929033100505781_8168816677869928443_nВсяка тренировка с децата е по-различна от миналата. Сякаш общувам с вечността, толкова ми е приятно с тях. С безсмъртието общувам, толкова ми е готино. Имахме нови постижения, нови планове с децата. Завършвам и висшето си образование. По много причини започнах по-късно да следвам висше, но за щастие вече завършвам. Втори мандат съм общински съветник. С една дума – всичко е много приятно, готино и весело.
През изминалата година преживях един от най-щастливите мигове в живота – роди се второто ми дете. Честно казано, копнеех да е момиче. Имам син на 13 години и страшно много исках второто да е момиче. Но, понякога живота има неговите си планове и ако имаш силата трябва да приемеш плановете на съдбата. Това не ме прави по-малко щастлив. Момчето ми е много красиво, сякаш не е от мен, толкова е красиво и готино. Казва се Давид. Безкрайно съм щастлив, че съм баща на две деца.

Имахте ли тежки моменти? Как се справяте с трудностите на ежедневието?

– Имам тежки моменти, така, както всеки човек има. Колкото и да съм със самосъзнание на отговорен човек, живущ в град Видин, аз съм чужденец. Никога не забравям откъде съм тръгнал. Живеейки в България има и трудни икономически проблеми, неизбежно е. Сред приятели си, но понякога пак оставаш сам. Чувстваш се сам, защото понякога си търсиш дома, търсиш си детството, търсиш си спомените и никъде тук не можеш да ги намериш.

Кой беше до вас в трудните моменти? На какво ви научи последната една година?

– Родителите ми морално винаги са до мен. Някои и от приятелите. Казвам някои, защото по-миналата година имах повече приятели, миналата – по-малко, а тази година са още по-малко. Останаха златните, истинските приятели. Приемам трудностите като едни дребни уроци и съм винаги наясно, че настъпи ли трудност в живота ти, той настъпва с онези размери, с които можеш да се справиш. Съдбата, за мен, е справедливо явление и тя никога не те изпитва повече от това, което можеш да понесеш.

Гражданско обединение „Единни за промяна“ – това избор ли е, убеждение или призвание? Какво ви донесе това преживяване? На какво ви научи?

– За мен „Единни за промяна“, особено, така да кажа каймака, активните, истинските от този отбор – това е моят дрийм-тийм, отбор на мечтите. С този отбор мога да ходя и на война. Смята се, че на война отиваш с най-доверените хора, които няма да те предадат. С този отбор мога да отида на война и да доверя на някои от тях и живота си.

Утре. Как виждате бъдещето на „Единни за промяна“? Какво ви държи така сплотени заедно?

– Ние сме съмишленици. Понякога съмишлениците имат по-добра връзка от приятелите, камо ли от роднините. Целта е в една посока. С различни думи, с различни мисли, но виждаме една и съща цел. Независимо дали ще сме активни в политиката на местно или национално ниво, ние ще останем приятели. По-голяма партия от това, по-голяма коалиция, по-голямо сдружение не бих могъл да намеря. Поради тази причина бъдещето на „Единни за промяна“ е само успех.

Ако сега се изпълняваха желания, какво бихте си пожелали в този момент?

14045601_1079955935413496_805725424343238869_n Съвсем скоро, от 7-8 месеца, опознах по нов, по по-различен начин силата на любовта. Никога не съм си представял, че така силно мога да обичам. Ако сега имах възможност, то бих си изпълнил една мечта, свързана с любовта. Много е лична и ще я запазя в тайна.

Сподели в социалните мрежи