– Г-це Русинова, разкажете ни за Вас как премина изминалата една година?

– Измина необичайно бързо. Мога да кажа, че от доста години насам не съм имала толкова емоционална година. Аз съм човек, който обича работата си и винаги съм я поставяла на първо място, но явно тази година беше време да помисля и за себе си. Случиха ми се различни неща, както в работата, така и в личен план. Имах доста пътувания и те някак си ме заредиха с енергия и нови идеи. Почти съм наясно и как ще завърши годината, но не мога да изпреваря времето и да бъда сигурна.

– Какво Ви се случи в професионален план, в личен?

– В професионален план, ако говоря за ансамбъл „Дунав“, в който работя вече шеста година, няма кой знае каква промяна. Тази година ми е последна там. Винаги ще обичам да танцувам. Част от колегите са ми като семейство и винаги ще бъдат, въпреки разногласията, които имаме понякога. Но това го има на всяка работа. Благодарение на отбора на „Единни за промяна“ и Росица Кирова успях да покажа в по-широк план идеите и вижданията си за състоянието на Видин в момента. Страхотна работа свършихме и се гордея, че имах възможност да работя с толкова амбициозни хора. Те ми дадоха увереност. Личният план го оставям за себе си, защото най-хубавите моменти са личните.

– Имахте ли тежки моменти? Как се справяте с трудностите на ежедневието?

– Няма човек без проблеми. С постоянно напомняне, че мога повече, че ситуацията е временна и проблемът ще премине само с рационални решения. Спокойствието и търпението играят важна роля в преодоляването на трудностите. Ежедневието ни поставя пред какво ли не и един неспокоен и изнервен човек трудно се справя с проблемите.

– Кой беше до Вас в трудните моменти? На какво Ви научи последната една година?

– Както в трудни, така и в добри моменти до мен винаги е моето семейство, макар по-голяма част от него да е на разстояние. Тази година майка ми се прибра в България и не беше в отпуск, а реши да се „завърне“. Това си е истинско щастие. Разбрах, че колкото и да бягаме или да се отричаме от държавата и националността си, ние си оставаме българи, а в това няма нищо лошо. През последната година научих повече неща за себе си. Научих, че мога да бъда по-открита като човек и няма нищо страшно в това да споделиш радостта или болката си с някой друг.

– Гражданско обединение „Единни за промяна“ – това избор ли е, убеждение или призвание? Какво ви донесе това преживяване? На какво Ви научи?

– За мен „Единни за промяна“ е феномен не само за Видин, а и за цяла България. За мен е призвание, защото аз се включих в този отбор, за да бъда полезна и да направя нещо за себе си, семейството и близките си. Донесе ми истински приятели, хора, които бяха задвижени от една необяснима сила, съчетаваща твърд характер, упоритост и постоянство. С колегите от „Единни за промяна“ се научих да отстоявам позициите си, да не бъда равнодушна за всичко случващо се около мен и да уважавам избора на другите. Изключително много им благодаря!

– Утре. Как виждате бъдещето на „Единни за промяна“? Какво Ви държи така сплотени заедно?

– Бъдещето на „Единни за промяна“ ще бъде дълго, напук на неверниците. Това не е партия, това не е коалиционна машина за държавни пари, това не е политическо явление. Ние сме хора, граждани, обединени около идеята да го има Видин, но не просто да съществува географски, а да бъде този град, в който видинчани искат да живеят добре и да се гордеят, че са от този край. Това е явление и ако българите се обединят около простата идея да живеят по-добре, без да мрънкат, „Единни за промяна“ ще има и в Русе, и в Ямбол, и във Варна и Бургас, въобще в цялата страна.

– Ако сега се изпълняваха желания, какво бихте си пожелали в този момент?

– Желанията никога не се сбъдват просто така. Винаги съм казвала, че ако искаш да ти се сбъдне някоя мечта, трябва да я превърнеш в цел. И когато си твърдо решен да постигнеш целта си, то и мечтата ще се сбъдне. Пожелавам си здраве, пожелавам на хората да бъдат упорити в работата си, но не като коне с капаци, да умеят да признават грешките си и да се учат от тях.

Лора Русинова е родена във Видин. На 25 г. Има брат близнак и по-голяма сестра. Завършила е Софийския университет „Св.Климент Охридски“, специалност „Връзки с обществеността“. В момента работи в ансамбъл „Дунав“. Животът е разпръснал семейството й в различни страни по света. Натам, към чужбина, скоро ще замине и самата Лора.

Копирано от https://www.24chasa.bg/Article/5925826
© www.24chasa.bg