Видин все повече прилича на своите управници. Беден. Унизен. Опърпан.
И как ли да се сърдим на онези, които държавната власт остави без избор и прокуди в чужди земи…
Едва ли някой не е ходил поне веднъж до съботния пазар. Унизителнoто състояние, до което са доведени дори местните производители в региона, буди тъга. Чувството, че някой умишлено иска да бъдат подритвани и прескачани бабите по тротоарите, не може да промени дори топлото пролетно слънце и събуждащата се за нов живот природа. Светлозеленото, крехко усещане напомня за това колко е преходно всичко в живота.
А ние, хората, понякога го забравяме…