За българите в Англия носталгията по Родината е жива, но повечето от тях никога няма да се върнат – сподели 26-годишната Лора Русинова, едно от най-ярките и млади лица на „Единни за промяна“, което вече живее в островната държава:

– От близо 6 месеца си в Англия. Натрупа ли вече впечатления – как се живее там?

– Живее се различно. По-спокойно, въпреки всички неща, които се случват напоследък в Европа. Убедих се, че животът в България е много скъп. Неща, които в Англия струват стотинки, тук са в пъти, много пъти по-скъпи. В Англия се чувствам спокойна за утрешния ден. Не мисля какво ще напазарувам, какво ще сложа на масата. Битовизмите, които те ангажират в България, заради които не можеш да си свършиш качествено работата, там ги няма. В Англия цените на битовите услуги са достъпни. Разбира се, бюрокрацията я има навсякъде.

– Трудно ли ти бе да решиш да заминеш?

– За първи път правя нещо в живота си, за което нямам план за бъдещето. Просто реших, че е време да направя нещо различно. Майка ми, сестра ми, брат ми – всичките отдавна бяха заминали нанякъде. Във Видин бях останала само аз. Знам, че моят град винаги ме очаква, винаги мога да се върна, но не съжалявам, че заминах и нямам планове да се връщам скоро в България. В Англия съм обградена от хора, които ме обичат, живея с човека, който обичам.

– Изпревари ми въпроса. За половин година успя не само да се установиш в Англия, но и да се омъжиш там.

– Живееш в Лондон. Сигурно е смешно да те питам за сравнение с живота тук?

– И дума не може да става за сравнение. Видин си го обичам. Той е родния ми град. Англия е пренаселена. Лондон е 8-милионен град и сигурно седем милиона са индийци, африканци, пакистанци, палестинци… Много е трудно да срещнеш чист англичанин. Англичаните в Англия не са в Лондон.

– И вие, доколкото знам, сте решили да се преместите?

– Да, решихме да се преместим в по-малко, по-спокойно градче. Казва се Колчестър и е най-стария регистриран град на Великобритания. Има замъци, има река, паркове… Някак си ми напомня за Видин.

– Има ли нещо, което ти липсва там?

– Липсват ми честите разговори с българи. Там нашенците са концентрирани в работата си – излизаш сутрин и се прибираш вечер. Пет дни в седмицата. Събота и неделя, ако имаме късмет, може и да се видим с наши сънародници. Липсват ми и приятелите, които имам тук. Не беше обаче трудно да се климатизирам, както се казва. За разлика от много българи аз не отидох в Англия „без нищо“. Аз отидох при своя приятел, имам човек до себе си. Два пъти по-трудно е за хората, които решават за заминат за чужбина, но са сами.

– Ти беше част от ансамбъл „Дунав“. Сега танцуваш ли?

– Продължавам да танцувам и в Англия. Започнах в лондонски състав, който е един от най-големите български школи в Лондон – фолклорен танцов състав „Приятели“. Те са полупрофесионалисти, но са страхотни хора. Обичат и много държат на българското.

– Трудно ли се намира работа в Англия?

– Кандидатствах за работа в една българо-английска компания за трансфер на пари. Минах през няколко интервюта, правих стратегии и накрая ми казаха – ти си перфектният кандидат за тази работа, но нямаш английска диплома. „Ето дипломата ми от Софийския университет в България, легализирана е, всичко е изрядно“, казах аз. Но, не… Разбра се, че ако бях мъж, щяха да ме назначат. За жените-чужденки е по-трудно да се реализират. Без английска диплома е много сложно. „Почистващата услуга на Европа“ – така наричат в Англия българските жени, защото основно работят в сферата на почистването.

– Върна се за кратко във Видин и веднага „се хвърли“ отново в ансамбъл „Дунав“.

– Ха-ха… Така стана. Дойдох си уж за една седмица, а се оказаха няколко. От ансамбъл „Дунав“ ме помолиха да им помогна за юбилея на 26 май, защото, за съжаление, нещата в състава не вървят много добре. Колективът не е така сплотен, както преди години. Изявите им са намалели значително и ансамбъл „Дунав“ почти няма участия зад граница, което е особено важно. Обичам танците, а и ансамбъл „Дунав“ ми е като семейство.

– Има ли я носталгията?

– Още не я усещам така силно. В Англия има българи, които са там от 15-20 години. Носталгията при тях е силна – когато чуят българска музика, когато видят нещо родно, очите им се пълнят със сълзи. Мъчно им е за Родината, но, като че ли, Англия им е държавата. Много не се интересуват от политиката в България. Те живеят добре. Да, има носталгия по Родината, но не мислят да се връщат.

– А „Единни за промяна“? Липсват ли ти?

– „Единни за промяна“ винаги ще си бъдат моя голям отбор. Винаги ще съм горда с това, което съм постигнала с тях. „Единни за промяна“ винаги ще си останат мои приятели. Чуваме се, пишем си редовно. „Единни за промяна“ ще си останат последното нещо, с което се гордея и съм постигнала в България.