Днес хиляди жители от няколко държави отбелязват празника на своята величествена река Дунав. Празнуваме и ние от града на големия завой, които сме родени тук, живеем тук и съдбата ни неизменно е свързана с Дунав. Реката, която пази младостта, спомените ни, която разказва легенди. Вечен като Тибър, плодоносен като Нил, величествен като Мисисипи, любим като Волга, обожаван като Ганг, оживен като Рейн, Дунав е река на един цял континент.
Много учени, поети, писатели от античността до наши дни черпят вдъхновение от реката, от местата по нейните брегове, от събитията, които са станали по тях. Дунав е обичана река възпята в песните на дунавските народи, а те най-щедро са украсили името на реката с ласкавите епитети: „Хубав и син“ в един виенски валс, „Блонд“ – го наричат унгарците, „Тих бял Дунав“ е в българските песни, „Път без прах“ е великата река в румънските народни приказки, а в руския героичен епос се разказва за богатира Дунай Иванович и неговата невеста Настася. Сръбски народни приказки за Дунава преразказва Вук Караджич.
Великата река Дунав. Да я обичаме, пазим и съхраним.