Какво ли си мисли Mислителят? За какво мечтае… Не зная. Може само да гадаем. За какво плаче Мислителят? На какво се смее? На кого? И колко ли пъти се е готвел да стане от камъка и да запраши към Терминал 2, а пък и пеша през Дунав мост 2, та да си спести поне пътуването по скоростния път Видин-София…
Не зная как прекарва зимата и топло ли му е във видинския пек, но какво ще го разплаче зная. Защото подобна глупост, наглост и безцеремонна простащина може и на камъка сълзи да пусне! Защото и той като нас се пита: Докога?! С какво го заслужих?! А отговор няма. И закон няма, поне не за кмета, шайката безобразни и нагли в простотията си съветници и гладния архитект… Няма правила. Няма и закон. Или поне те не ги знаят, значи няма да ги спазват..
Затова във Видин ще цъфне нов паметник. Точно зад Мислителят. В зелената площ. Където иначе общинарите всичко бутат, премахват и забраняват…
Е, в случая не са съгласували това безумие с НИПК, МК или онези задължителни уж, или поне за простосмъртните хорица, институции. Пък и са позабравили да питат Съюза на художниците или местната камара на архитектите или поне проформа (както правят обикновено) някой уж случаен гражданин…
Мъка, мъка, Мислителю! И непрогледна тъмнина в главите на онези, чиито джобове служат за мислене! И кич, кич до Бога! „Да, ама нали е без пари!“. А ти, Мислителю, за безплатен обяд чувал ли си?

Публикация в 24 часа