logo edinni.bg
slogn logo edinni.bg

Държавническо безхаберие унищожава Рациария

Под ръководството на Българската археологическа асоциация от 12 до 26 август тази година трябваше да се реализира проект на ЮНЕСКО за антична Рациария. От интернет страницата на организация е видно, че партньори по проекта са Регионален исторически музей – Видин и община Димово. Целта беше да се подкрепи защитата на културния обект чрез почистване, документиране и популяризиране на запазените археологически и архитектурни структури. Дейностите включваха и да се обмислят бъдещи действия за защита на обекта чрез привличане на международно внимание с помощта на млади доброволци.
Отново доброволци трябваше да участват в дейностите по опазване и поддържане на мястото – почистване на архитектурни и археологически останки; предприемане на полева консервация; стабилизация и защита на древните сгради и съоръжения и по-специално на крепостните стени. Трябваше да се проведе и кампания за повишаване на осведомеността, за да се повиши чувствителността на местната общност към богатството на обекта и важността на неговото съхранение.
Всичко това трябваше да се случи и такава бе идеята, но действителността се оказа съвсем друга.
Шестима доброволци от Италия, Франция, Великобритания и САЩ пристигнаха във Видин, изпълнени с желание за работа. Те са с различни професии и занимания. Валентина Сабуко от Италия е студентка по културно наследство, Уил Коутън и Рийд Мийдор от САЩ работят онлайн, Офели Плар от Франция е IT-специалист, а Остин Уилямс от Великобритания е студент по маркетинг. Само Кати Либи от САЩ, която работи във Великобритания, е археолог.
Оказа се обаче, че партньорите по проекта нехаят. Кметът на Димово обеща съдействие, но не подписа писмо, че допуска доброволците до обекта. Отказа да се види и с ръководителката на проекта. Областната управителка на Видин също не прояви интерес за среща. Представители на Регионалния исторически музей – Видин пък даже и проверки на място направиха, сякаш доброволците са престъпници, а Рациария няма нужда от почистване и консервиране. Всичко с една цел – да не би случайно някой да види окаяното състояние на обекта. Трапища, трева и бурени с човешки ръст, включително и по стените на откритите архитектурни структури. А иначе на входа на обекта се мъдри табела с надпис: Туристически обект „Римски град Рациария“ по проект „Археологията – атракция за туристите“, финансиран по програма трансгранично сътрудничество България-Сърбия за 810 000 евро.
Не е ясно колко средства са усвоени от община Димово, но рекламната брошура е просто образец на нехайство. Българският текст е пълен с неточости, а що се отнася до превода на английски език, то дори и Google Translate (Гугъл преводач) би се засрамил от грешките.
В действителност никой не си мръдна пръста да окаже съдействие на тези доброволци. Отговорните институции в област Видин им показаха, че са нежелани. А когато си нежелан на едно място, търсиш други възможности. Вместо да почистят Рациария доброволците бяха приети за археологически проучвания на Античния керамичен център край Павликени. Тамошният Исторически музей предостави на международната група уникалната възможност да участват в действителни археологически проучвания на обект на близо две хилядолетия, да почистват римска керамика, открита по време на разкопките, както и да вземат участие в документирането на откритите структури.
Какво можем да кажем след всичко това. Колкото и да ни се иска да търсим положителните примери, то кристално ясно е едно. Окаяното състояние на антична Рациария е в резултат на безхаберие и незаинтересованост от страна на всички институции, които с бездействието си превърнаха археологически обект с огромно значение за историята на Северозапада в БУЕДАК. И при тази липса на административен капацитет ще изпуснем и средства от програма „Региони в растеж“, приоритетна ос „Регионален туризъм“ – за развитие на туристическите атракции по съхраняване, опазване и популяризиране на културното наследство от национално и световно значение за България.

Росица Еремиева – експерт по туризъм

Сподели в социалните мрежи