България да не бърза с еврото, докато не си оправи доходите на населението

A bank employee counts Euro notes at Kasikornbank in Bangkok October 12, 2010. The Thai government agreed on Tuesday to impose a 15 percent withholding tax on interest and capital gains earned by foreign investors on Thai bonds, the latest bid by an emerging economy to tame its surging currency. From export-dependent Thailand to fast-growing China and Brazil, governments are moving to rein in their currencies as investors, turning their backs on low interest rates in the developed world, pour money into higher-yielding markets. REUTERS/Sukree Sukplang (THAILAND - Tags: POLITICS BUSINESS) :rel:d:bm:GF2E6AC0JAC01

България не отговаря на изискванията за влизане в еврозоната, в която иначе се натиска да ни вкара сегашното правителство. Това стана ясно от изказване на еврокомисаря по финансите Пиер Московиси, което защо ли беше тихомълком пропуснато от болшинството от родните ни национални медии.
По думите на еврокомисаря, страните-кандидатки за влизане в еврозоната трябва първо да работят за уеднакяване на доходите на населението си с тези на развитите европейски икономики, а след това да мислят за еврото.
„Проблемът на еврозоната днес се състои в това, че тя не осигурява конвергенцията (когато доходът на глава от населението в по-бедните икономики расте по-бързо отколкото в по-богатите икономики – б.р.) в страните-членки“, посочва Пиер Московиси.
На всеки две години Еврокомисията и ЕЦБ проверяват доколко подготвени са онези страни, които желаят да се присъединят към еврозоната. Въпросните страни трябва да изпълняват т.нар. критерии за конвергентност. Тези критерии гарантират, че дадена държава е готова да приеме еврото и че присъединяването й към еврозоната няма да застраши самата държава или еврозоната като цяло. Към днешна дата въпросните критерии не се изпълняват от нито една от седемте страни-кандидатки – България, Румъния, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша и Швеция.
Макар и да не отговаря на критериите, то българското правителство бърза да набута страната ни още през 2018 г. в т.нар. „чакалня“ на еврозоната, т.е. да бъде включена в ЕRM-2 (European Exchange Rate Mechanism). Престоят в „чакалнята“ е едно от условията за въвеждане на еврото и дадената страна трябва да престояла поне 2 години в тази чакалня и да е издържала безпроблемно това изпитание. Според външната ни министърка Екатерина Захариева, България даже вече изпълнявала критериите за конвергенция.
И докато родните ни управленци са на път да вкарат народа си в поредно изпитание, то Букурещ не бърза. Румъния вече официално се отказа от намерението си да въведе еврото през 2019 година. Премиерът Сорин Гриндяну посочи, че наред с монетарната конвергенция страната би трябвало да постигне и уеднаквяване по отношение на доходите. „Еврото би могло да бъде въведено едва тогава, когато и доходите в Румъния станат съпоставими с тези в останалите страни-членки на общността“, заяви той.
Трудно е да се каже кога наистина ще бъдат приети нови държави в еврозоната. Последните кризи обаче показаха на всички участници в този процес – ЕК, ЕЦБ и страните-кандидатки, следното: че докато разликите в икономическото развитие на държавите в сегашната еврозона продължават да създават проблеми, не би могло да се мисли за прием на нови страни. Подобно нещо би било контрапродуктивно – и за едните, и за другите.

Сподели в социалните мрежи