Защо днес на тържественото заседание на Общинския съвет, ние, съветниците от „Единни за промяна“, напуснахме залата, когато видинските депутати и представителят на държавата във Видин – областният управител започнаха да поднасят приветствия… Депутатите, които са с по няколко мандата зад гърба си се поздравяваха с успехи и просперитет. Но не с просперитета на видинчани, а с техният собствен.

Депутатите, които активно участват и са участвали в управляващи коалиции и пагубната за региона държавна власт си честитиха какво?! Смъртта на региона, за която активно са допринесли… или депутатските заплати? Или кръга от унизителни за всеки видинчанин назначения…

Колко протестни декларации, искания и решения за Видин и Северозапада са тяхно дело?

Колко километра нови или скоростни пътища направиха до Видин? За колко се бориха със собствената си партия?

Колко километра скоростна ж.п. линия построиха? Как се противопоставиха на отпадането на приоритетните за Видин цели?

Колко работни места в реалната икономика на региона разкриха? Или помогнаха да се разкрият… Не в администрацията за послушковци и членове на партийни ОПГ-та…

Колко пъти възразиха срещу убийството на тази част от България, в която живеем?

Колко пъти показаха гръбнак, а не коленца и ненаситен апетит?!

Те кого представляват в Парламента? Гражданите на Видин или партийните си централи…

Как да уважаваме някой, който от четири мандата в Парламента единствено е успял да забогатее, да направи ремонт на къщата си във Воднянци, да си купи апартамент в София и да подреди в местната власт хора по-глупави и по-бездарни от самия него!

Как да останем в залата, където мъртви души с нисък морал, ослепени от властта и звънтенето на монети, самодоволно си честитят това, че сме по-малко от половината останали тук, а другите са прокудени в чужбина и избягали по други краища на страната?

Как?

Да, възможно беше с присъщото на самозабравил се човек лицемерие.

Възможно. Но недостойно.

Ние не можем и не искаме да останем безразлични към лъжите и лицемерието на онези, които с делата си направиха така, че Видин днес дори не е включен в Закона за старите български столици… А може би те смятат, че историческите факти се поддават на партийна дисциплина?! Или пък пропуските в собственото им образование трябва да изкачим на пиедестал?!

В този иначе хубав, слънчев и празничен ден всички трябва да си дадем сметка, че подобни хора обричат региона на упадък и от трибуната умело ни къпят в лицемерие и лъжи… Докато някъде има народни представители, които работят за своя роден край, проектират се и се строят пътища, развива се икономика, разработват се минерални извори, почита се труда на предците, уважава се историята.

Някъде, но не и тук, не и днес.

Автор: Росица Кирова