Заедно можем да наложим на управляващите, на които им плащаме заплатите, да се съобразяват и да изпълняват исканията на българските граждани
Г-н Петров, работил сте в системата на МВР – огнеборец в регионалната служба по пожарна безопасност. Наскоро ваши колеги от страната отново излязоха на протест. Какви са проблемите?
– Излязоха на протести и аз напълно ги подкрепям. Проблемите в пожарната са много и са трупани с години пренебрежение от командния състав, ниски заплати, липса на лични предпазни средства, заплащане на извънреден труд… Няма нормални човешки условия. Видинската пожарна се намира извън града. Тя има изградена отоплителна инсталация и то за доста средства, но не работи. Може да прозвучи смешно, но липсва и питейна вода. Представете си – пожарна без вода! Налагаше се заедно с колегите да събираме пари, за да си купим микровълната печка, столове, телевизор, плащахме си и за сателит. Всеки от нас носеше по нещо, което му е в повече. Един ще донесе мебел за сядане, друг стар хладилник или печка. Сами си купувахме дрехи и лични предпазни средства. Само при показно занятие всички бяхме облечени прилично, в униформи.
Като ви слушам е излишно да ви питам дали е недооценен труда на българските пожарникари?
– Новопостъпил пожарникар получава 640-660 лева заплата, а му се налага да работи в ужасни условия. Три тежък пожар с жертви момчетата работят с ръкавици за боядисване на коси. Ще бъде като филм на ужасите, ако ви разкажа подробности. Така че сама преценете дали труда им е уважаван по достойнство.
Като говорим за проблеми, то такива не липсват на видинчани, които живеят в най-бедния регион. Как може да се променят нещата?
– Ударихте ме в сърцето, както се казва, защото в него е Видин, децата ми и бъдещето им. За жалост проблемите са твърде много – безстопанственост, обезлюдяване, немотия, слагачество от страна на местната власт. Недоумявам как е възможно местната и държавната власт да се отнасят с такова пренебрежение към цял един регион и неговите жители. Не мога да разбера и поведението на част от моите съграждани, които са се затворили в черупката си, обзети от апатия и смирение. Престъпно е поведението и на видинските народни представители, които, ако бяхме нормална и демократична държава, то трябваше незабавно да бъдат отзовани от поста си. Какво правят те за Видин? Едно голямо нищо. В малкото случаи, в които идват в избирателния си район ни сервират напудрени речи, пълни с лъжи и безсмислици обещания. От години ни „строят“ нормална пътна инфраструктура, разкриват интермодални терминали, привличат инвеститори. Това е безсрамие, това е нетърпимо, това е подигравка с живота на хиляди хора от Видинския край, чийто жители трябва да се събудят и по категоричен начин да заявят своята нетърпимост към пошлостта, безочието, наглостта. Не го ли направим, то регионът е обречен, а децата ни нямат бъдеще тук и трябва да бягат, за да се спасят. Така, както вече направиха хиляди техни връстници.
Активно присъствате в живота на гражданско обединение „Единни за промяна“. Значи вярвате в силата на гражданите?
– Напълно вярвам на „Единни за промяна“. Нас ни обединява ясната цел, че заедно можем да променим системата. Заедно можем да наложим на управляващите, на които им плащаме заплатите, да се съобразяват и да изпълняват исканията на българските граждани. 
Те, аз, вие, всички продължаваме да живеем под натиск, под непрекъсната заплаха, че можем да си изгубим дори и мизерната работа, ако не се подчиняваме, ако не сме послушни, ако не сме слуги на властимащите. Тоталитарното управление в България е факт и няма какво да се залъгваме. Налагат ни контрол и ограничения, смачквайки достойнството, честта на отделния индивид.
Вашето сдружение отстоява позицията за въвеждане на мажоритарен вот при избор на народни представители. Защо смятате, че той е по-добър?
– По време на кампанията за национален референдум, иницииран от „Шоуто на Слави“, бях доброволец и имах възможността да се срещна и разговарям с множество мои съграждани. Вярвам, че голяма част от тях чуха посланията на референдума. Това го доказа и резултатът, който постигна Видин. Толкова е просто – искаме личности в парламента. Хора, на които да вярваме, на които да търсим сметка за свършеното и несвършеното. Изискаме намаляване на партийната субсидия и спиране източването парите на данъкоплатците. Българските пенсионери мизерстват. Майките и бащите ни ровят в кофите за смет за едната коричка хляб. Младите майки не могат нормално да отглеждат децата си, докато ояли се от властта, хунта самозабравили се политици се гаврят с вота на хората, които на референдума ясно казаха какво искат. Това е диктат и той трябва да бъде изкоренен от силата на гражданите.
В трудните делници остава ли време за мечти?
– За себе си нямам мечти. Силно желая Видин да възвърне достойнството си на онзи прекрасен дунавски град, пълен с хора, с живот. Да се върнат децата ни, които се разбягаха по света, в търсене на достоен живот. Видин и видинчани не заслужават такава съдба, но всичко зависи от нас. Нека се окуражим и повярваме в собствените си сили и възможности, за да извоюваме промяната.
