„Животът на брат ми бе отнет. Грубо, внезапно, жестоко. А аз се чувствам безсилен. Помогнете…“. Гласът от другата страна на телефонната линия заглъхва. И в настъпилата пауза на мълчание чувам как Цветан Диков преглъща горчилката от утаилата се в нея мъжка болка.
Празник е. Осми март. Но на този ден нещастието ще се стовари с пълна сила върху едно видинско семейство, оставяйки след себе си огромно опустошение. Призори на главен път Е-79, в близост до разклона за село Ивановци, турски товарен автомобил „МАН“ навлиза в насрещната лента и се блъска в микробус „Ивеко“. При зверския удар на място загива 37-годишният Калоян. Безупречен шофьор със златен талон, който се дава само на водачи, които повече от 6 години не са извършили никакво нарушение, дори и най-дребното. Син, брат, съпруг и баща на две момичета – на 8 и 14 години.
Докато почерненото семейство се опитва да намери сили, за да събере поне част от счупените парчета на един прекършен живот, турският шофьор напуска видинската болница. Наблюдаващият случая прокурор го освобождава и на чужденеца е наложена само „парична гаранция“ от 3000 лева, със забрана за напускане на страната. Броени дни след смъртта на Калоян, от паркинга, където са оставени двете превозни средства, участвали в катастрофата, изчезва турският ТИР. Тежкият влекач, който иначе би трябвало да е веществено доказателство, се загубва някъде си…
„Според мен е безумно оправданието на прокуратурата, че за причиняване на смърт по непредпазливост, максималната мярка за неотклонение е парична. Къде изчезна ТИР-а, до който през тези дни всеки имаше достъп. Защо?“, гневи се Вероника Иванова, близка приятелка на семейството. Както тя, така и роднините засега безуспешно търсят отговори на много въпроси и оправдано се опасяват, че виновникът за смъртта на Калоян е оставен да избяга. Учудващо бързо и пораждащ съмнения е и факта, че за по-малко от пет дни след убийството на видинчанина, обвинението вече е ясно – смърт по непредпазливост. Кога е гледана и какво пише в мотивите на наложената мярка за неотклонение не е ясно, тъй като такава информация до момента липсва из съдебните актове, които иначе трябва да са публични. Турският шофьор пък вече имал своята удобна версия – не помнел нищо от случилото се и моментът му се губел в сън. Според очевидци обаче на тежката катастрофа водачът на ТИР-а е предприел неправилно изпреварване и навлизайки в насрещното платно е помел със страшна сила видинския микробус, оставяйки без никакъв шанс за спасение водача.
„Ужасно и отчайващо е. На колко врати ли не чуках! Нима отнемането на човешки живот е толкова лесно?! Някой идва, безнаказано убива и си заминава. 3000 лева – това ли е цената за моя брат?“, казва Цветан, който вече е намерил страшния отговор поне на един въпрос. Затова, че в България е най-добре да не си българин.
Сломеният от болка видинчанин е наясно, че никой и нищо не може да върне към живот любимия човек. И колкото да се опитва, то никой и нищо не може да замени бащата на две деца, останали сираци. Цветан обаче е решен да извърви пътя докрай и търси помощ от всички нас, от неговите съграждани, от видинчани. Какво ще направят гражданите на Видин, защото това не е първия случай и единствен случай, в който губят свой съгражданин заради безнаказано поведение на пътя на професионални шофьори от съседни нам държави? Както и не е единственият случай, в който пуснат под гаранция турски гражданин се губи за българското правосъдие.
Едно почернено семейство търси подкрепа, за да измине трудния път до справедливостта. Човешка и съдебна.
А възмездието? То е в нечий други ръце.