logo edinni.bg
slogn logo edinni.bg

Общината продължава да се подиграва с района на паметник-светиня

„България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен…“, пише известният английски журналист Берлайн, който посетил Видин през 1919 г.
„Паметникът-костница на гаровия площад във Видин, известен като паметника на Скърбящия воин, наистина е уникален творчески поглед към победата и победителят, който тъжи. Паметник на почитта и смирението, на хуманността и човечността. Той е изработен от известния скулптор Андрей Николов.
Умиращият войник лежи гологлав на лакът, привел глава над оръжието, с което вероятно е изстрелял последния си патрон. Изобразен е български гренадир от братоубийствената Сръбско-българска война през 1885 г. за защита на Съединението и независимостта на България“.
Това са само малка част от историческите сведения и описания, които човек може да открие за паметника на Скърбящия воин. През последните години обаче той и районът около него се свързват с незаконосъобразност и демонстрация на безнаказаност от общинската власт.
Повече от две години Видинска община отказва да изпълни изисквания, разпоредени от ДНСК, Министерство на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство, които се произнесоха за възстановяване на района около паметника.
През 2014 г. при тогавашния градоначалник Герго Гергов и бившия-настоящ главен архитект Ангел Недялков с незаконен ПУП теренът около Скърбящия воин е превърнат в строителна площадка за изграждане на автогара. Тротоарите са изрязани, уличните платна разширени и е поставено абсурдно ново кръгово движение, кулминация на архитектурния упадък.
Омаскаряването на района, където не само се намира един от най-емблематичните войнишки паметници на загиналите в Сръбско-българската война, но и самата жп гара е паметник на културата, не бе подминато с мълчание от гражданите на Видин. Хората се вдигнаха на протести, последваха редица жалби до контролните органи.
Предизвиканите под гражданския натиск проверки установиха, че издавайки разрешение за строеж главният архитект е нарушил Закона за устройство на територията и Закона за културното наследство. В документите било установено, че обявените за ремонтни дейности в района, всъщност са реконструкция и неправилно е определена категорията на строежа с цел заобикаляне на последващ контрол. Строителството не е било съгласувано и с Министерството на културата. Главният архитект бе глобен от съда (впоследствие санкцията е отменена заради просрочени срокове) за изработване и одобрение на план за изменение на стария ПУП, което е в нарушение на закона. След това издал и разрешение за строеж в нарушение на два закона и сам предвидил да си контролира законността на стореното.
След като редица държавни институции обявиха, че извършеното преустройство е незаконно, то през пролетта на 2016 г. Общинският съвет гласува районът да се възстанови в предишния вид, включително и градинката около паметника.
Нищо от това не е изпълнено и до днес. Бездействието на общината продължава с явната демонстрация пред всички видинчани, че законите могат системно да се нарушават и то безнаказано. Последното (засега) оправдание на заместник-кмета по строителството Цветан Асенов е, че се изработвал нов план. Не е ясно защо гл.архитект и кметът настояваха да се изработи нов ПУП, след като законът предвижда, че като се отмени стария по незаконосъобразност, то в сила остава предходния. Така на практика щяха да се спестят пари, време и се възстанови района около паметника, преди своеволното му изменение от бившия кмет и бившия-настоящ гл. архитект. Разбира се, видинчани ще платят цената. Те я плащат и в момента. Както са платили цената за незаконно извършените строежи и разрушаването на района.
(Използвани са и архивни снимки от граждански протести на видинчани срещу незаконното омаскаряване на района).

Сподели в социалните мрежи