Българите хем работят, хем са бедни

0479160001572631157_1410515_630x458

В България има все повече хора, които работят, но въпреки това са бедни. Проблемът е най-сериозен в Северозападна България, докато в София работещи бедни почти няма.

Размерите на бедността в България се запазват, независимо от ръста на икономиката и заплатите, сочат данните на Евростат, статистическата служба на ЕС. Нещо повече – нараства относителният дял на хората с трудов договор, чиито домакинства преживяват с доходи под линията на бедността.

По данни на Световната банка, преди десет години този дял е обхващал осем процента от всички заети, а най-често бедни са били ромите, жителите на селските райони, пенсионерите и многодетните семейства. Оттогава в България не се е променило нищо съществено – делът на работещите бедни дори е нараснал до 12 процента, разказва „Дойче веле“.

Адриан Николов от Института за пазарна икономика отбелязва, че делът на заетите хора между 20 и 64 г. в България (72,4 процента) вече е по-голям от този в далеч по-развити и богати държави като Люксембург, Белгия, Франция, Испания и Италия. Но защо по-високата заетост не води и до по-адекватни доходи?

На този въпрос може да се отговори след анализ на онези 380 000 работещи български граждани, които живеят в трайна оскъдица: по възраст, образование, професия, размер на домакинствата и местожителство.

Оттам нататък вече става ясно, че работещият беден българин най-често е част от 4-5-членно домакинство, което включва един безработен и двама или трима души, зависещи от единствения доход в семейството – деца и/или много възрастни хора.

Експертът обяснява и защо е толкова висок процентът на хората с професионална квалификация и дори с висше образование, които работят, но въпреки това са бедни: този ефект се дължи на аномалиите в образователната система и в регионалните пазари на труда.

„Университетите и професионалните училища често не предлагат адекватни учебни планове и програми, съобразени с нуждите на местния бизнес, така че завършващите младежи нерядко остават без постоянна работа. Така например в Плевен има излишък от хора, завършващи местното голямо училище по хотелиерство и ресторантьорство, но районът не разполага с големи туристически обекти.

В същото време Бургас, който е голяма туристическа дестинация, обучава прекалено много кадри за селското стопанство“.
Голяма роля за структурата на бедността в България играе нарастващото неравенство в доходите между хората, съставляващи една пета от най-богатите и най-бедните слоеве в страната, твърди Адриан Николов. Сега тази разлика е около седем пъти, докато в скандинавските страни-членки на ЕС тя е около три пъти. Още по-драстични са вътрешните различия по отношение на равнищата на бедност по общини, области и региони. В област Монтана 46 процента от заетите попадат в категорията на работещите бедни. Със сходни показатели са областите Видин, Враца и Сливен. В столицата само 8,8 на сто от заетите са бедни по стандартите на Евростат.

Сподели в социалните мрежи