logo edinni.bg
slogn logo edinni.bg

Православен храм изплува от язовир Огоста

Изоставената преди повече от 35 години църква “Свето Вознесение господне” изплува от водите на язовир Огоста при спадане на нивото му през последния месец.

Потопената църква е била част от село Живовци, което заедно със съседното село Калиманица остават на дъното на един от най-големите язовири в България – язовир Огоста. Язовирът е строен в продължение на 20 години, събира водите си от 3 реки – Огоста, Бързия и Златица, той е четвърти по площ и втори по обем язовир в страната и се намира на 600 метра югозападно от покрайнините на град Монтана и на 60 метра над нивото на града.

Видинският митрополит Даннил посетил църквата в монтанското село Живовци с идеята да намери начин да я запази и възстанови. Храмът е построен през 1858 година. Повече от половин век църквата не се използва, след като селото е отчуждено, заради строителството на „Огоста“.

„Всеки един православен храм… това е светиня. Място, където веднъж се служи света литургия, това е свято място. Въпреки че толкова време е изоставен храма, Господ има грижата за него. Това, което е непреходно- запазената сграда свидетелства, че храма е строен да бъде и да служи вовек века както се чете в молитвите при освещаването на храм. И през цялото това време виждаме, че Господ има грижата, но сме длъжни и ние нещо да направим. Затова- слава богу мога да кажа за инициативата – местни хора- Димитър Церовски и групата, която заедно с него разчисти, така че може да се дойде на място, да се влезе в храма и оттук нататък да се търси начин какво може да се направи, за да се възстанови и да се запази.
Това е уникален храм. Просто такива декорации по самата сграда, олтарната абсида- да, този начин на зъберния корниз, който в нашата страна аз не съм виждал на друго място. В Охрид има, това е арменски тип, трябва да се запази тази светиня… „, коментира дядо Даниил пред радио Видин.

Краеведът от Монтана Димитър Церовски е един от инициаторите, който заедно със съмишленици са почистили около църквата:

„Запазена е камбаната, царските двери и владишкия трон. Останалите неща, които би трябвало да са останали в манастира липсват и не се знае каква им е съдбата и къде са изобщо. Самите икони са пренесени във видинската митрополия 1975 година, надявам се да се съхраняват все още там…“

 

Сподели в социалните мрежи