Изоставената преди повече от 35 години църква “Свето Вознесение господне” изплува от водите на язовир Огоста при спадане на нивото му през последния месец.
Потопената църква е била част от село Живовци, което заедно със съседното село Калиманица остават на дъното на един от най-големите язовири в България – язовир Огоста. Язовирът е строен в продължение на 20 години, събира водите си от 3 реки – Огоста, Бързия и Златица, той е четвърти по площ и втори по обем язовир в страната и се намира на 600 метра югозападно от покрайнините на град Монтана и на 60 метра над нивото на града.
Видинският митрополит Даннил посетил църквата в монтанското село Живовци с идеята да намери начин да я запази и възстанови. Храмът е построен през 1858 година. Повече от половин век църквата не се използва, след като селото е отчуждено, заради строителството на „Огоста“.
„Всеки един православен храм… това е светиня. Място, където веднъж се служи света литургия, това е свято място. Въпреки че толкова време е изоставен храма, Господ има грижата за него. Това, което е непреходно- запазената сграда свидетелства, че храма е строен да бъде и да служи вовек века както се чете в молитвите при освещаването на храм. И през цялото това време виждаме, че Господ има грижата, но сме длъжни и ние нещо да направим. Затова- слава богу мога да кажа за инициативата – местни хора- Димитър Церовски и групата, която заедно с него разчисти, така че може да се дойде на място, да се влезе в храма и оттук нататък да се търси начин какво може да се направи, за да се възстанови и да се запази.
Това е уникален храм. Просто такива декорации по самата сграда, олтарната абсида- да, този начин на зъберния корниз, който в нашата страна аз не съм виждал на друго място. В Охрид има, това е арменски тип, трябва да се запази тази светиня… „, коментира дядо Даниил пред радио Видин.
Краеведът от Монтана Димитър Церовски е един от инициаторите, който заедно със съмишленици са почистили около църквата:
„Запазена е камбаната, царските двери и владишкия трон. Останалите неща, които би трябвало да са останали в манастира липсват и не се знае каква им е съдбата и къде са изобщо. Самите икони са пренесени във видинската митрополия 1975 година, надявам се да се съхраняват все още там…“
