logo edinni.bg
slogn logo edinni.bg

Игра на дарове (или война на дарения!)

Кога забравихме да сме човеци?

Не си подаваме ръце, не правим добрини  без да очакваме похвала, вредим, а всъщност можем да помогнем …
Преди повече от седмица написах, че ще загинем от двустранен популизъм и всичко в днешния ден безмилостно потвърждава думите ми. Не двустранната бронхоплевмония, двустранния популизъм е смъртоносен днес. Повече от всякога.
Когато измерваш човешкия живот в монети, когато те води мисълта, че на теб не може да се случи … а за околните не те е грижа, когато отдавна си забравил, че на тази земя си на гости, а не завинаги …
Истерията на онези, които са изложени на показ е заразна.
А как бих искала да са заразни смирението и постъпката на бабата от Исперих …
Изпитанието през което преминаваме ще е безсмислено, ако утре не ни е научило, че сме едно. Свързани, скачени, едно цяло.
Боя се. Не от социалната изолация, не от пагубната за световната икономика пандемия или от вируса …
Боя се, че днес са малко просветените, отговорни, почтени и смирени дела.
Боя се от тесногръдите, уж загрижени политици и стотиците кандидати за такива.
Боя се от популизма по време на пандемия, от невежеството с жезъл, от войната на дарения ..
Боя се от онези, които не осъзнават, че промяната започва от всеки един от нас.
Боя се от онези, които не виждат посланието и искат да превърнат кризата в предимство, без значение от цената …
Боя се, не от това, което ще ни отнеме вируса, а за това, на което няма да позволим да ни научи!
Консуматорската същност на обществото ни е като онази трудно разтворима обвивка от корони, която помага на вируса да ни атакува.
И тук не става дума за това кой колко има, а какво е готов да даде …
Чудя се, толкова ли е трудно да преодолеем ежедневния си егоизъм и днес да проявим повече грижа, внимание и търпение. Защото живота е най-големият дар на Бог.
А ние дори не го забелязваме.

Автор: Росица Кирова

Сподели в социалните мрежи