През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – Глаголицата. Тя е оригинално творческо дело и предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С Глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и така полагат основите на старобългарския литературен език. В края на 9-ти век, двамата братя са канонизирани от църквата за светци. 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители още в най-ранното средновековие, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.

След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн.

През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, по това време учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени“. През май 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към стихотворението.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от държава и църква, вече се чества на един ден – само на 24 май. След 1969 година се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).

11 май е и професионален празник на библиотекарите.