ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СКЪПИ УЧИТЕЛИ!
Забързани в своето ежедневие, натоварени с проблеми за решаване, забравяме. Забравяме важни неща. Забравяме тези, които първи след нашите родители са ни повели по пътя на израстването, по пътя на знанието, които волно или неволно са ни дали посоката, която мнозина от нас следват и до днес.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, СКЪПИ УЧИТЕЛИ!
На вас поверяваме днес своите деца и очакванията ни са големи. Да ги научите, но и да ги възпитате в любов към знанието. Да проявите търпението, което понякога на нас, родителите ни убягва. Да ги обичате като свои.

БЪДЕТЕ ТЪРПЕЛИВИ, СКЪПИ УЧИТЕЛИ!
Отговорността ви е голяма. Ако един родител има отговорност към едно, две или три деца, отговорността на учителя е към всичките шестнадесет, двадесет или тридесет. Всяко със своя индивидуалност, всяко със своя характер, всяко със своите идеи.

БЪДЕТЕ СИЛНИ, СКЪПИ УЧИТЕЛИ!
Живеем в трудни времена, но вие не се отказвайте. Защото децата чакат вас – да им отворите чудният прозорец на книгите и да ги поведете през интересния, но и труден свят на науката. И нека грейналите детски очи, от които струи безкрайно доверие бъдат ваше вдъхновение.

СКЪПИ УЧИТЕЛИ, НЕ СМЕ ВИ ЗАБРАВИЛИ!
Ние знаем, че зад всеки успял в живота човек има поне един учител, който го е вдъхновил. Зад всеки уверен в себе си човек, има поне един учител, който се е усмихнал окуражително, точно когато е било нужно.
Не всеки би могъл да бъде учител. Да си учител, трябва призвание, трябва търпение и трябва смелост. И ние се покланяме пред тях.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!