Видинчани протестираха срещу лошите пътища и системното пренебрегване на региона, срещу просташкото и арогантно отношение на управляващите към Видин!

Над 250 автомобила излязоха на протест в града срещу високите цени на винетките и оставения на разруха Северозападен регион.

С развети български знамена и протестни плакати излязоха гражданите и гражданските организации „Единни за промяна“, „Аз обичам Видин“, „Днес“ и „Видин“.

Към тях се присъединиха много хора от Белоградчик, Дунавци, Буковец, Градец, Грамада, Иново и други населени места в община Видин, които блокира за около час входа на Видин на главен път Е-79. Заради затварянето на пътя от двете страни се извиха огромни колони от чакащи коли, чийто шофьори надуваха клаксони в знак на съпричастност към автошествието.

Около 50 коли, идващи към Видин, обаче не успяха да се присъединят към протеста, защото останаха разделени от охраняващите автошествието полицейски сили.

В ръце с трибагреници протестиращите извиха дунавско хоро на шосето, а други се почерпиха с ракия и сланина, споменавайки с любов управниците си.

Днес всички във Видин караха скъпи автомобили! Всеки можеше да си избере марката. Свързваха ги обаче лошите пътища, многото дупки и безобразното отношения на управляващите към пътищата във Видинско… защото последната магистрала, която видинчани помнят е от мокрите сънища на Вадимир Тошев!

Не е важно каква кола караш на пътя, а дали тя ще остане здрава, докато пътуваш из потрошения асфалт!

„Лишиха Видин от управленията на над 15 институции, лишиха хората от доходи и работа, принуждавайки ги напуснат града и региона. Построиха път Е-79, който е срамно да бъде наречен международен, защото на места прилича на коларски път“, заяви Красимир Михайлов.

Протестиращите изразиха възмущението си от изредилите се в годините управляващи, който продължават да водят Видин към забвение и гибел, а гласът на видинчани продължава да е глас в пустиня.

„Превърнаха Видин в символ на убийствена бедност, безработица, на запустелите къщи и призрачните села и градове. С тази политика ни отнемат достойнството и хляба Търпението ни не е безкрайно!“, казаха хората и бяха категорични, че ще се борят докрай и с всички сили за своя роден край.