2016 година ще бъде посветена на първия български екзарх и Видински митрополит Антим I, по случай 200 години от рождението му. Предвижда се в гр. Видин през цялата година да се организират и проведат редица възпоменателни събития.

Какво знаем за него и какво изниква в паметта ни когато чуем името му?

Какво не трябва да забравяме за Антим I, защото сме българи?

Антим I е първият и многозаслужил български екзарх (от 1872), виден политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!“

Роден е в Лозенград (светското му име е Атанас Михайлов Чалъков). Учи в Цариград и на Света Гора, в манастира Хилендар приема монашески сан, след което продължава на остров Халки и в Одеса.

През 1868 г. е избран за видински митрополит. Във Видин той скъсва с Цариградската патриаршия, взима страната на народа и става един от най-енергичните и предани борци за българската църковна независимост.

Екзарх Антим I подпомага морално и материално движението за освобождаване от турското робство. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите:

„Бъдете блaгословени, Вие бългaрски чедa. Когaто се върнете при Вaшите другaри във Влaшко, предaйте им, че от високия екзaрхийски престол, нa който ни постaвихa, кaкто Вие достойни чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъде носител нa духa нa нaродa си и с нaй-буден поглед и твърдо постоянство ще вървя към постигaне нa великaтa неговa нaционaлнa зaдaчa (освобождението).“

След жестокото му потушаване и Баташките кланета през 1876 г., по инициатива на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Екзархът ги обобщава в доклад, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и правителствата им за турските жестокости, като на свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а сам оглавява делегация до турското правителство в защита на българския народ.

Дейността на екзарх Антим I води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1976 година. Въпреки натиска на турския външен министър, той отказва да изпрати благодарствен адрес от българския народ до султана и конференцията, с думите „Не можем дa блaгодaрим нa прaвителство, което коли, беси и угнетявa нaродa!“

През януари 1877 г. Антим I проваля специално свикано „Велико народно събрание“ в Цариград, като нарочно се „подхлъзва“ в Цариградската баня. Единствена цел на събранието е била екзарх Антим да се отрече публично от турските кланета. Тогава Антим I се обръща с писмо до руския цар, в което излага тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. След като прочел писмото, Александър II написал върху него „Да се освободи България!“.

За тази дейност Портата сваля екзарх Антим и той е заточен в Мала Азия. След края на Руско-турската война екзарх Антим I  е освободен и се връща във видинската епархия.

Той завещава цялото си състояние за построявaнето на катедралата „Св. Димитър“, за изграждането на читалище и за развитие на просветното дело във Видин.

След Берлинския конгрес през лятото на 1879 г. Антим I организира масово събиране на подписи във Видинската и Врачанската епархия срещу решението за разпокъсване на Санстефанска България.

За разлика от повечето русофилски настроени политици, Антим I отстоява неизменно българските национални интереси. Когато разбира, че руските интереси ги застрашават, той подкрепя либералите в лицето на Стефан Стамболов и Петко Каравелов, с които е и дългогодишен приятел. „Вие ни освободихте от турците, чудя се, кой ще ни освободи от Вaс?“, се обръща Антим I към княз Дондуков през 1879 г.

На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Антим I отказва да напусне обсaдения Видин с думите „Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa.“