ЗАЩО ПУСТЕЯТ КАПИИТЕ НА ВИДИН?

КОЙ Е ОТГОВОРЕН ЗА СЪСТОЯНИЕТО ИМ?

КАКВО НИ ОСТАВА СЛЕД ЗАБРАВАТА И ПРАХА НА ВРЕМЕТО?

КОЙ? КОЙ? КОЙ? ДО КОГА? ДО КОГА ЩЕ ЦАРИ БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ?

ЩЕ НАКАРАМЕ ЛИ ОБЩИНСКАТА УПРАВА ДА ОБЪРНЕ ПОГЛЕД КЪМ ОБЩИНАТА?

Тази сутрин минах през нея… днес отново в стомаха ми се сви кълбо.. Защото тази порта вече не е важна. Или по-точно казано,  остана важна само за хората, живущи в квартал Калето, за да се приберат у дома… и за някой бездомник, решил да пренощува вътре,  леко притворил не заключващата се врата на голото и миришещо на урина каменно помещение.

Къде са стопаните? Защо толкова години една от емблемите на града ни стои призрачно занемарена и сякаш изоставена от собствениците си?

Портата „СТАМБОЛ КАПИЯ“ е строена през втората половина на XVII век, когато е била част от укрепената стена на град Видин – „Калето“. Kрепостта е построена през периода 1690-1720 г. след австро-турските войни. Използвана е най-модерната за времето вобанова укрепителна система. СТАМБОЛ КАПИЯ е най-известната порта на крепостта, може би защото през нея е минавал пътят към Цариград (Стамбол).

Днес гледката навява тъга и ме кара да си задавам за пореден път въпроса  „Да остана ли тук?“, да тръгна ли и аз през тази порта към другата Европа, където културните паметници се съхраняват и тачат, където историята има значение, а ценностите не се свеждат  до елементарни физиологични нужди…

Сещам се за предизборната програма на местна коалиция „Единни за промяна“ и приоритетите, залегнали в нея и вярвам, че щяха да станат реалност. Ако повече хора бяха повярвали в тази програма… Не  бива да се сърдим на хората, че не повярваха. Те са вярвали достатъчно много пъти и очакванията им не са били оправдани. Разочарованието е лош съветник…

Кой се грижи за културните останки от вековния ни град? Каменните порти и крепостта „Баба Вида“ са част от историческото му богатство, но за кого е важно днес това? За моите прадеди, които са бранили тези порти с цената на кръвта си!

Аз още минавам през Капията, за да се прибера у дома. Докато живея във Видин ще продължавам да минавам и покрай другите няколко порти – Телеграф капия, Еничар, Пазар, Аралък, Топ, Сарай капия, а гледката ще е все така тъжна, защото и тези порти се рушат бавно, но сигурно.

Дали след няколко години видинчани ще се гордеят отново с историята на крепостната си стена или ще се питат, както днес защо емблемата на Община Видин стои забита в каменния зид, който се намира точно в центъра на града ни, в сърцето на Видин?

АВТОР: Аделина Стоянова, 39 г., гр. Видин