– Г-жо Кирова, преди една година във Видин се роди гражданска структура – обединението „Единни за промяна“. Трудно ли бе да привлечете толкова различни хора като професия, възгледи, политически пристрастия?

– Събирането на различни хора винаги ще е трудно, когато има неясни цели, ако такива липсват или са опорочени и зад идеята се крие нещо нечисто, подмолно и гнило. На мен не ми беше трудно да събера отбора на „Единни за промяна“, защото всички, които се обединиха в нашата гражданска структура, са водени от една изключителна цел с искрено и силно желание – да постигнем промяна за Видин. Да направим нещо различно, да покажем на цяла България, че Видин може, да покажем на хората около нас, че начинът и пътят, по който се развиваш и живееш зависи от самия теб. „Единни за промяна“ се събра за по-малко от месец. Всъщност, ние отдавна бяхме готови. Просто трябваше да се огледаме, а това е достатъчно, за да се уверим, че системата не ни харесва и трябва да бъде променена. Ние избрахме обединението за начин, по който да направим промяната. Това беше нашият сигнален изстрел. Опитът ни да събудим от удобното пасивно недоволство съгражданите си. Да заговорим за проблемите и техните решения. Без високомерие и преструвки. И без конформизъм.

– Празникът е и повод за равносметка. Каква е вашата?

– Една годинка. Обикновено на една годинка малките деца вече са проходили. Така и ние от „Единни за промяна“ вече проходихме. Разбира се, все още пристъпваме неуверено в някои от крачките си, но това е нормално. Направихме много. И още повече неща предстоят. За тази една година показахме, че хора, които не са обединени от партии и не робуват на партийна дисциплина, могат да бъдат последователни и непоколебими, когато защитават общността си. Показахме, че когато си почтен в намеренията си може да промениш състоянието на хората около себе си, да ги изведеш от летаргията, да ги накараш да изискват, да се отдават, да се интересуват. През тази една година ние разширихме контактите си с гражданите, които ни излъчиха в настоящия Общински съвет, отговаряхме на техните въпроси, откликвахме на проблемите им. Опитвахме се да бъдем мост между настоящата власт, която е излъчена от видинчани, но на практика е забравила не само откъде е произлязла, но и че избирателят е нейният работодател. Вярвам, че и с вас, журналистите, успяхме да установим добра комуникация. Предоставяхме на медиите всички материали, свързани със заседанията на Общинския съвет, а на организираните пресконференции запознавахме журналистите с мненията и становищата на съветниците от „Единни за промяна“ по всяко едно предложение, което предстои да се разглежда в Общинския съвет. През тази една година организирахме различни инициативи с благотворителна цел, с които да помогнем да своите съграждани, на нуждаещи се деца, на родолюбиви начинания. И, може би, най-важното – за тази 1 година останахме сплотени и обединени около каузата Видин. Ние вярваме, че Видин и регионът имат нужда от промяна и тя може да бъде постигната, независимо от това, че резултата на отминалите местни избори не беше такъв, какъвто ние желаехме. Да, ние сме една от най-големите групи в Общинския съвет на Видин, но нямаме свой кмет, а едва ли някой поставя под съмнение факта, че именно кметът диктува политиката на един град.

– В Общинския съвет на Видин съветниците от „Единни за промяна“ са опозиция. Справяте ли се с тази си роля и как оценявате своята работа и тази на колегите си?

– Първо, искам да оборя един невероятен мит, мит за това, че да работиш в един Общински съвет е нещо лесно, случва се бързо и между другото. Претупването на работата може да е практика за онези общински съветници, които много често присъстват на заседанията без да си дават сметка защо изобщо са там, без дори да са си прочели материалите. Присъстват само, защото им е казано как да гласуват и не ги интересува нито същността на разглежданите въпроси, нито че техният глас може да е опустошителен за хората, града и общината. Смея да твърдя, че в групата на „Единни за промяна“ полагаме усилия и поне две седмици преди дадено заседание ние се подготвяме. Не само се запознаваме с материалите, които се предлагат за гласуване, но и да преценяваме дали са правилни и разумни за видинската общност. И особено важно – дали предложенията носят дългосрочен ефект, защото много често Общинският съвет приема решения, които просто „излъскват и напудрят“ видинската фасада. Това е безобразно пилеене на пари, независимо дали те са по европейски програми или са хвърлени като подаяние на Видин от правителството. Ние, от „Единни за промяна“, търсим инициативи с дългосрочен ефект за Видин, защото както нашият град, то така и останалите градове в страната ни ще продължат да съществуват и след като настоящите общински съвети прекратят своята дейност. Нашата група отправи различни предложения с ясни и дългосрочни цели. За съжаление, по-голямата част от идеите ни бяха отхвърлени, само защото управляващото мнозинство трябва да изпълнява партийни повели, може би, с мисълта, че е по-важно да си партиен член от това да си човек. Въпреки това, ние няма да се откажем и ще продължаваме да бъдем упорити и последователни в исканията си, макар че времето може да бъде както помощник, така и неуморим враг. А в случая времето е изключително важно за Видин. Пропуснатото през тази година не може да бъде наваксано утре. Част от нашите съграждани вече са някъде далеч, потърсиха препитание другаде, потърсиха по-достойно съществуване. Ето това е основната битка на „Единни за промяна“ – да покажем, че всичко зависи от нас, видинчани. Просто трябва да сме повече, по-единни, да вложим повече усилия, защото заедно можем всичко.

– Как виждате бъдещето на „Единни за промяна“ и ще съумеете ли не само да го съхраните, но и развиете?

– Виждам бъдещото на „Единни за промяна“ като едно силно гражданско обединение за промяна на Видин или за промяна на България. Тук, според мен, няма особена разлика. Първото необходимо условие е гражданска енергия, отговорни, интелигентни, образовани хора, които искат нещата да се случват по нормален начин. Нормален извън политическите игри и интриги. Извън примирението на хора, живеещи с примката, която е хвърлена на всички ни на врата. Примката, която ни сковава с всеки изминал ден и която ни обрича на гибел като общество. Какво чакаме? Да дойде някой и да ни реши проблемите? Кой? Кого чакаме? Ние, българите, трябва да разберем, че нещата зависят от нас. Всички, които участваха в проекта „Единни за промяна“ и продължават да са част от него, всеки един от тях е най-силното оръжие на българското общество. Тези мои колеги и приятели носят убежденията си, вярата си, устрема си за промяна. Няма да скрия, че се чувствам щастлива, защото ние успяхме да „запалим“ с нашата идея доста хора от цяла България, които заявяват желанието си, използвайки видинския пример „Единни за промяна“, да направят свои граждански обединения. Това е достатъчно като за начало, за първата ни годинка. А какво е бъдещето ни? Докато има млади, мислещи, борбени, честни, достойни хора, то, уверена съм, „Единни за промяна“ има живот и бъдеще.