Докато повечето медии с охота забавляват народа със смешки от рода на анекдоти за Иванчо и баба му, то огромна  част от българските избиратели не знаят „що за птица е това референдума“. Цитатът е от заседанието на ЦИК от 5 ноември, по време на което бяха докладвани резултатите от няколко проведени изследвания сред гласоподаватели в навечерието на старта на предизборната кампания за президентската институция и националния референдум. И докато партийните централи вече са впрегнали всички позволени и недотам позволени средства за агитация и натиск, то данните на социолозите сочат много ниска степен на информираност на гражданите за начина, по който могат да упражнят избирателните си права, особено по отношение на референдума. Напълно осведомени се оказват под 30 на сто от хората, а тези, които имат нужда от повече информация – близо 53 на сто. Сред тях са преобладаващо хората с по-ниско образование и именно към тази група трябва да се търсят послания на максимално достъпен език, препоръчват изследванията. Не малка част от българите все още не знаят своите права, не им е ясна процедурата по гласуване и дали могат да дадат своя вот само по някои от трите въпроса на референдума. Толкова от социологическите анкети.
Ужасяващо и малко отчайващо е, че в 21 век българинът не знае за гражданските си права и колкото ли още десетилетия трябва да се изнижат, за да се научи да ги отстоява и прилага.  Логиката сочи, че едва ли 30 дни – толкова, колкото е периода на информационно-разяснителната кампания за националния референдум, ще са достатъчни за човек да осъзнае силата си и факта, че само и единствено от него зависи промяната.
Гражданско обединение „Единни за промяна“ прави всичко възможно да събуди заспалата мощ в гласа на всеки български гражданин. Особено на онези, които през следващите 30 дни ще им се прииска да си изхвърлят телевизора през терасата, вместо на 6 ноември да ударят шамар на партийния тоталитаризъм. Останалите – апатичните и невярващите, ще трябва да събудим заедно. Що се отнася до партийно омагьосаните, към тях дори и да се подхожда  с аргументи, опитите едва ли ще доведат до успех. Но колко са те?
Колко са онези, които просперират от партийните субсидии и партийния избор?
И могат ли те да победят народа си?