– Г-жо Кирова, референдумът вече е факт. Близо 3,5 милиона българи дадоха своя вот. Вие представлявахте инициативния комитет „Единни за промяна“, който бе в негова подкрепа. Как се представи Видин в националното допитване? – Видин гласува на референдума така, както трябваше да гласува цяла България. Избирателната активност на референдума тук е с почти 10 % по-висока в сравнение с тази на последните парламентарни избори. Ако така бяха гласували навсякъде в цялата страна, то резултатите от референдума щяха да са задължителни. Това се дължи на няколко факта. Един от тях е, че събуждането на гражданското общество във Видин започна още на последните местни избори. Тогава „Единни за промяна“ постига един огромен успех като гражданска организация. Видинчани потърсиха алтернатива и се опитаха да направят своя мажоритарен избор. Не успяха, защото се оказа, че партиите в България са прекалено големи и силни, добре финансирани и доста добре организирани, когато става въпрос за запазване на системата и запазване на статуквото. Всички партии се обединиха срещу нас и успяха да си излъчат кмет. Донякъде и за добро, защото така дадоха възможност на видинчани да разберат и се убедят какво означава да избереш човек, който става кмет благодарение на това, че има дълбоки и трайни връзки с централната власт и управляващата партия. Въпроса е за какво и е той днес, когато ГЕРБ вече не са управляващи… Видин гласува на референдума. Няма да скрия, че принос затова има и нашия инициативен комитет със своята информационно-разяснителна кампания на местно и регионално ниво, макар времето да беше доста ограничено. Събирайки подписката за регистрацията на комитета, ние успяхме очи в очи да стигнем до много хора, да разговаряме с тях, да ги убедим, че трябва да гласуват, да ги убедим, че трябва да изразят своята гражданска позиция и да покажат своето отношение по трите въпроса – „за“ или „против“. Мисля, че успяхме да покажем с личния си пример като гражданско обединение, което има сериозно присъствие във Видинско, че заставаме с лицата си, с работата си зад една конкретна идея. И че има много обикновени хора, които са загрижени, които имат отношение и искат да постигнат тази промяна. – Оттук-нататък. Резултатите от референдума все пак нямат задължителен характер. – За мен резултатът от референдума е морално задължителен. Защото с „да“ гласуваха повече от 50 плюс един процента от гражданите, гласували на предходните парламентарни избори. Независимо от липсата на 12 000 гласа активност, които не достигнаха, повече от половината гласуваха с „да“ и на трите въпроса. И показаха, че искат коренна промяна на политическата система. – Мажоритарният вот среща обаче голяма съпротива от страна на партиите. Как си го обяснявате? – Напоследък много често политици, социолози, политолози, журналисти, които служат на една или друга партия и осигуряват по този начин доброто си съществуване, се опитват да ни убедят в това колко изключително вреден и опасен е мажоритарният вот. Всеки ден от малкия екран активно ни обясняват рисковете на мажоритарната система. Виждаме позициите на някой представител на партия, някой много учен и мъдър социолог, мъдър анализатор, все хора, които преди това бяха потънали в някоя дълбока дупка и бяха услужливо забравили, че има информационна кампания за референдума. Какво пречеше на тези „общественици“, които днес редовно търкат столовете на националните студия и раздават „компетентни“ мнения, да направят своята разяснителна кампания преди референдума. Ще подчертая, че дори и медиите не влязоха в ролята си и спуснаха една завеса, тук-там по някоя думичка – и толкоз. Едва ли някой си мисли, че е било случайно. – Може би не са очаквали такъв резултат? – Определено, както се казва, бяха неприятно изненадани от избора на българина. Но, когато имаш претенции, че си виден общественик или корифей в утвърдилата се у нас доходоносна професия- политик, парадираш загриженост за българското общество, то защо не информира хората за голямата, според теб, опасност от мажоритарния вот на време?! Защо политическите партии, които категорично и неистиво отричат мажоритарния вот, намаляването на партийните субсидии и задължителното гласуване, не участваха в информационно-разяснителната кампания, регистрирайки свои комитети. Може би имаха по-важни задачи и не са смятали, че гражданите ще изразят по такъв категоричен начин волята си. Но сега вече е късно, дами и господа. Българинът каза какво иска. – Добре, но толкова опасности ли крие мажоритарният вот? – Тези, които днес ни убеждават в опасността от мажоритарна система, не са редовите членове на някоя партия. Това са представителите на партийните елити, които имат пряк, включително и имуществен, интерес от това системата да не се променя. Истерията, която в момента някои се опитват да вкарат България, истерията след референдума, е на политическите елити, които не искат да се разделят със своето властващо положение. Независимо дали са от управляваща, или партия в опозиция. Независимо дали са от малка, или голяма партия, и дали субсидията им е малка, или по-скромна. Това е техният истеричен рев да се запази сегашното статукво. Състояние на криза, в която са набутани страната и народът ни. Криза, породена от безотговорността на политическата класа, криза, в която хората загубиха ценностна система, в която властва повсевместно опростачване. Чрез медиите, чрез тв екран, чрез хората, които ни управляват – хора с посредствени интелектуални възможности, но с огромна власт. Хора, легитимирани от нашия избор. Време е да поправим грешката си като нация, като народ. – Да разбирам ли, че се заиграва със страха на хората? – Естествено. Най-лесно е предизвикаш страх, смут. В момента широко-мащабно се експлоатират страховете от неизвестното, от промяната, с внушения, че ни очаква по-лошо. Не бива обаче да подценяваме гражданите, които си дават ясна сметка, че от сегашното страшно положение, в което живеят, по-зле може да стане само ако се запази властта на днешния политически елит. – Наскоро дългогодишен депутат от нашия край коментира, че при мажоритарният вот по-малките региони като Видин ще бъдат още повече изместени от големите и няма да имат равностойна представителност в парламента. Прав ли е? – Този депутат, за четирите или петте си мандата, независимо от коя партия е, какво направи, за да спре демографския срив във Видинския регион?! Какви стратегически мерки предложи, които реално да бъдат изпълнени за икономическото и социално развитие на Видинско. Кой от четирима депутати, които имаме, защити региона и допринесе поне едно нещо добро да се случи тук от множеството им стратегии, които впоследствие изтриваха с гумички, защото мерките за Видин бяха писани с молив. Как досега защитиха интереса на видинчани, та сега изливат притесненията си по отношение на областта ни?! Ако направите една бърза анкета по улиците на Видин, ще разберете, че хората не знаят дори имената на поне двама от четирима ни депутати. Един от тях идва във Видин само по време на празненства и едва сега, в края на мандата си, открива, че градът ни имал история. Смешно, жалко и страшно. Затова и страховете, които в момента се опитват да насаждат у хората, са напълно неоправдани на фона на безхаберието и тоталната липса на необходимост от подобни хора, каквито днес Видинско има за народни представители. Те никога не са представлявали Видин и хората, защото веднъж, стъпили в парламента, те започнаха да представляват единствено собствените си партии. И ако вземем пример с депутата от управляващата партия, то той с какво е представлявал Видин и региона? Кое от решенията на правителството, които категорично зачеркнаха областта ни от картата на България, е оспорил или срещу кое е възразил. Та той гласува включително и за премахването на проекта за четирилентовия път до Видин от националните приоритети. Това ли е да ставаш депутат – да ръсиш непрестанно обещания и да се надяваш, че до следващите избори хората ще са ги забравили. Ето го смисълът на мажоритарната система. Хората трябва да отсеят лъжата и втори път да не гласуват доверие. Наслушахме се на обещания за интермодални терминали, изречени от хора, дори които не знаят значението на думата. На университети, на изграждане на пътища в Северозападна България,клъстъри и какво ли не … – А дали българите са готови за мажоритарна система? – Сигурно ще има грешки, няма да е по мед и масло. Ще има леки сътресения, но ние трябва да се научим, да проследяваме действията на депутатите си в по-дългосрочен план. Не е важно какво ще предизвикат мажоритарни избори в следващия парламент, а е важен ефекта в по-следващия и в още по-следващия парламент и как това ще промени лицето и управлението на България. Да се опитаме да погледнем по-далеч от носа си и да постигнем едно много важно нещо – да избираме хора, които поне ще изпитват малко срам, ако системно са изричали лъжи пред избиратели си. Важното е дали резултатите от референдума ще накарат партиите да се оздравят, да се отърват от всичко старо и ненужно, което е показало, че не може да работи, че от него хората нямат полза и ефект. И че е време да се даде възможност на по-кадърни, по-читави, по-нормални хора да участват в тези партийни структури. Това ще е ефектът от един мажоритарен вот. Партиите много ще се замислят преди да ни предложат кандидатури на хора, които за нищо не стават, просто се предлагат, защото са послушни и изпълнителни. Ще се замислят дали си заслужава да загубят депутатско място, слагайки на него някое „избираемо“ магаре. Както Бай Ганьо е казал, и някое магаре да бяхте сложили, щяхте да го изберете. Алековият герой ми напомня предизборната кампания на едни президентски избори, когато един наш съвременник, може би отражение на Бай Ганьо, беше казал, че когото и да бяхме турили, то понеже е от ГЕРБ, е щял да бъде избран. Ако сегашната система работеше, то нямаше държавата ни да е в такова състояние. Има много държави в Европа, в които е имало преход, но нито една не е в такова тежко положение като България. Ние нямаме работещи икономика, селско стопанство, образование, научен потенциал. Ние се подиграхме с българските интелектуалци, които са принудени да живеят с мизерни подаяния. Казвам ние, защото всичко това направи българският народ със своя избор. Начинът, по който живеем днес, е в резултат от изборите, които сме направили вчера. Нека не забравяме, че ролята на гражданското общество в една държава е не само да избере някого, а и да го контролира. Да изискваме ежедневно отчет какво е свършил и да му покажем, че ние сме тези, които избираме, и той трябва да ни служи. Докато българските граждани не направят това, то няма да има смяна на порочната система. Мажоритарният избор, намаляването на субсидиите, задължителното гласуване и още много промени – това са само първи крачки в правилната посока. Иначе завинаги ще останем заложници на онези, които сме принудени да избираме. Те завинаги ще окупират системата, страната и живота ни. Референдумът е първата крачка. Пътят е дълъг. Искрено се надявам да се увенчаят с успех усилията, които полагат инициаторите на референдума в лицето на Слави Трифонов и неговия екип, както и на подкрепата на българския омбудсман. Трябва да се изпълни волята на народа и всички заедно да понесем отговорността за това. Всички заедно.

Копирано от https://www.24chasa.bg/Article/5895488
© www.24chasa.bg