Поради големия интерес от видинчани и загриженост за настоящето и бъдещето на местната училищна мрежа, гражданско обединение „Единни за промяна“ потърси директора на СУ „Л.Каравелов“, където предстои преобразуване с решение на Общинския съвет. Какво означава това и какво следва оттук-нататък можете да разберете от разговора с г-жа Любка Найденова:
– Г-жо Найденова, как се развива днес училище „Любен Каравелов“, над 100 години след своето начало?

– В началото на тази учебна година отбелязахме 106 години история на „Л.Каравелов“. Нашето училище успя да запази добрите традиции и умело продължава да пише летописа на своето второ столетие. В развитието на училището ясно се очертават няколко периода. От създаването му през 1910 до 1981 г. е времето, през което то съществува като начално, образцово училище. През 1981 г. старата сграда е разрушена и започва изграждането на нова, просторна сграда, в която и днес ние работим и обучаваме видинските деца. Сграда, която всички с обич наричаме храм на духовността и знанието. Учебната 1984/85 е първата година в новата сграда, отрита официално от тогавашния министър Александър Фол. Училището преминава през основно, единно средно политехническо училище, средно образователно училище и от 1 август 2016 г. е средно.

– Видно материалната база е огромна. Има ли достатъчно педагози и, разбира се, ученици?

– Въпреки демографския срив през последните години училището успя да запази броя на учениците и паралелките. Учебната 2016/2017 година започнахме с 598 ученици от подготвителна група до 8 клас, разпределени в 27 паралелки. Учебният процес е кадрово обезпечен. 46 специалисти преподаватели са с магистърска образователна квалификационна степен, а седем са бакалаври, основно това са възпитатели. С една дума – понятието „свободни часове“ в училище „Л.Каравелов“ не съществува. Материалната ни база е богата. Училището разполага с отделен корпус за децата от начален етап, два физкултурни салона, 24 кабинети по всеки отделен предмет, три добре оборудвани компютърни кабинета за обучение по информационни технологии и др. Наша гордост са актовата зала, училищният музей на образованието.

– Успявате ли да задържите учениците повече в школото с извънкласни форми на обучение?

– Определено мога да кажа, че нашето училище е желана територия за учениците. Наблюдава се един интерес факт, че дори и тези деца, които не са обхванати в целодневна организация или в момента нямат консултации или занимания в извънкласни дейности, са в училище и общуват със своите приятели, ползват прекрасната ни компютърна база. Четири години работихме по проект за подобряване качеството на образование чрез въвеждане на целодневната организация. Като добър ефект мога да посоча, че дори и след приключването на този процес продължаваме да работим и всичко положително, което натрупахме като опит, го използваме и внедряваме ежегодно. Броят на полуинтернатните групи, които вече са групи за целодневна организация на обучението, са 10. Нашето училище е средищно и изпълнява всички задължения за това – транспорт на пътуващите ученици, обяд и безплатни закуски за децата до 4 клас.

– Тревожна е тенденцията за намаляване броя на децата във Видинско. От опита си на педагог и директор какво бихте препоръчали на управляващите, какво според вас трябва да се направи, за да се спре този процес?

– На хората, от които зависи това, бих препоръчала да съсредоточат усилията си за съживяване на икономиката в града. Всички знаем, че това е базата, въз основа на която се развиват всички останали сфери. Когато хората се почувстват по-сигурни, когато имат нужните средства за живот, то тогава те по-спокойно ще отглеждат своите деца. Само така ще останат във Видин и няма да търсят пътища за оцеляване извън града и страната.

– Имате ли много ученици, които са оставени на грижите на баба, дядо, роднини, защото родителите им са зад граница?

– За жалост броя на такива деца е голям. Децата в риск, според Закона за закрила на детето, са един голям процент и в различните години варират между 32-42 процента. Това са деца с един родител, които се отглеждат от баби и дядовци, тъй като родителите са в чужбина. Имаме и деца, които заминават, за да учат зад граница. Ежегодно деца тръгват към чужди страни.

– Предстои преобразуване на училището, каквото решение трябва да вземе Общинският съвет във Видин. Обяснете какво ще случи в СУ „Л. Каравелов“?

– Нищо страшно няма да се случи и никаква промяна, абсолютно никаква промяна няма да има. Училище „Л.Каравелов“ е със статут на средно, но на практика от 2004 г. функционира като основно училище. Тогава, съгласно едно решение на Общинския съвет във Видин и Регионалния инспекторат по образованието, не беше одобрен предложения държавен план-прием. Смело мога да кажа, че това решение беше чисто политическо и някои хора смятаха, че ликвидирайки гимназиалния етап в „Л.Каравелов“ ще напълнят някои други училища. Това не се случи, но беше голям удар срещу нашето училище. През 2004 г. завърши последният випуск ученици от гимназиален етап и тогава изпратихме последните абитуриенти. Оттогава нещата останаха така, в очакване на новия закон. Чакахме го твърде дълго. Сериозно се говореше за разграничаване между общообразователна паралелка и професионално образование. Чакахме законът, за да се реши въпроса с нашия статут и бъдеще. Законът излезе и съгласно него училищата запазват и продължават да функционират със статута, с който са започнали учебната година. Използвайки всички възможности, които ни дават разпоредбите, ние направихме проучване и подадохме заявка за разрешение за държавен-план прием след 7 и 8 клас. Имахме абсолютна готовност да направим такъв прием само с наши ученици. Желанието от тяхна страна беше голямо, защото децата обичат своето училище „Л.Каравелов“, харесват го и искаха тук да продължат образованието си. За жалост обаче за пореден път нашето предложение не бе одобрено. Такова беше становището на община Видин и регионалното управление. Мотивите им – демографска криза, невъзможността да има много паралелки и ученици, както и няколко други незначителни доводи, които аз, като директор на „Л.Каравелов“, не мога да приема. Нашето училище е единственото, което напълно отговаря на изискванията за физическа среда. Предстои да бъде приет този стандарт и всички очакват той да отговаря точно на изискванията на Наредба от 2015 г. на МРРБ за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката.

– Работите ли по проекти?

– Проектите, които сме изпълнили, и по които в момента работим са много. Само за две години изпълнихме пет проекта по секторна програма „Коменски“ на програма „Учене през целия живот“ към Европейската комисия. През 2013 г. спечелихме друг проект „С песен невъзможното е лесно“. Наши проекта още са: „Защита и безопасност във виртуалния свят“, „Седем пътя из Европа“, „Зелен свят около нас“, „Пътуващи истории“, „Традиции из Европа без граници“ и т.н. Много са. СУ „Любен Каравелов“ е единственото пилотно училище в областта по проект „Система за кариерно ориентиране в училищното образование“. Работи се по програма, чието изпълнение се провежда от създаден педагогически екип с подкрепата и методическата помощ на консултантите от Център за кариерно ориентиране – Видин и РУО-Видин. В подкрепа на дейностите е създаден и оборудван специален клуб „Кариера“, където ученици, родители и учители могат да получат консултация и да се възползват от наличните ресурси. С гордост ще кажа, че са многобройни наградите и отличията през годините за „Л.Каравелов“, неговите педагози и талантливи ученици.

– Тривиален, но неизбежен въпрос. Трудно ли е днес да си учител?

– Изключително трудно, защото в това море от информация трябва да се подбере онова, което е най-подходящо за учениците. Сложните социални взаимоотношения също оказват влияние върху нашата работа. Много често родители погрешно разбират различни послания, както от медиите, така и от политиците. Това внася напрежение. Малко по-капризни станаха потребителите на образователната услуга – и ученици, и учители. Учителската професия изисква много знания, умения, здрави нерви и постоянство.

***

Визитка:

Директорът на СУ „Любен Каравелов“ Любка Найденова е магистър по история. Завършила е Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Постъпва в училището през април 1992 г. и работи като учител по история. От септември 1996 г. е помощник-директор по учебната дейност. Преподава история и цивилизация. Директор е от август 2010 г.