Видинските „магистрали“ в жилищните комплекси не са от асфалт. Там, където изобщо ги има, те са постлани с трошен камък и дългогодишни престъпни обещания. Град без улици, като народ без път, който не съзира другото приложение на камъка. Крайно, но наложително, когато наглостта на управляващите се е превърнала в практика.