В огледалото на политическата действителност, образите са изкривени, уродливи и плашещи.                           Това заяви в интервю за Дир.бг мениджърът и председател на „Единни за промяна“ Росица Кирова.

– Гражданско обединение „Единни за промяна“ подкрепихте безусловно Референдума на Слави. Още ли смятате, че трябва да се въведе мажоритарен избор?

– Да. Трябва. Мажоритарният вот трябва да се въведе не защото е панацея, а защото с гласуването си на референдума българите показаха, че тази политическа система е изчерпана. Те показаха, че в огледалото на политическата действителност, образите са изкривени, уродливи и плашещи.

Партиите в България отдавна не са обединени около идеи, не представляват групи граждани и не отстояват принципни позиции. Затова политическата ни сцена е дълбоко порочна. И определено има нужда от промяна. Днес повече от всякога е ясно, че пропорционалната система вкарва в парламента едни и същи. Онези, които не искахме вчера отново ни управляват днес. Те и техните производни. Не познавам човек, който да каже, че това е добро за България. Тогава защо да се боим от промяната?!

– Много експерти и политолози твърдят, че това ще доведе до двупартиен модел. Това не е ли опасно?

– Опасно за кого? Какъв е всъщност смисълът на изборите? Защо избираме? Ние не избираме, за да вкараме в парламента някакъв брой партии, пет, три или две, а за да покажем кой, според нас, трябва да управлява държавата, кой политически субект се ползва с нашето доверие, кой представлява нашите интереси и идеи. И резултатът трябва да е една по-спокойна среда за живот и бизнес, един образован и уверен в бъдещето си български народ. Развитие, а не погиване на българската нация. Достоен живот за всеки, който полага труд и използва потенциала си, за да работи и да се развива. Тук. В България. Тогава защо трябва да се притесняваме за бъдещето на една, две, пет или двадесет партии? Броят им съвсем не е от значение.

– Какво ще стане тогава с партиите? Все пак не крие ли опасности това?

– За да оцелеят те ще трябва да се реформират. Ще се наложи на онези, които определят политиките им да търсят образовани, мислещи, можещи, отговорни личности, за които участието в политическия живот не е самоцел. Промяната за българския народ не е опасна. И ако мажоритарният вот е опасен за определени партийни ръководители, важното е той да е полезен за развитието на България и за средата, в която днес живеем и която определено не е добра.

– И все пак няма ли опасност купеният и корпоративен вот да надделеят?

– Стотици са примерите за купен вот. Повтарят се при всеки следващ избор. Толкова са и примерите за корпоративен такъв. Включително и на последните избори, където армията от държавна и общинска администрации определи кой да ни управлява. Какво друго, ако не корпоративен вот е това? Корпорацията в случая, обаче е различна от традиционните. Днес партиите и техните обръчи отдавна са собственици на бизнеса в България. Те не се нуждаят от подкрепата на фирмите. Те ги притежават. Така че стига с мантрите за купуването на гласове при мажоритарни избори. Математиката сочи, че именно при мажоритарен вот в два тура е безумно по-скъпо и необосновано по-рисковано да се купуват гласове. Не казвам, че тази практика ще спре. Това все пак зависи от нас, гражданите. И от съзнанието, с което излизаме на избори.

– Какво ще промени начина на избиране? Не е ли важно кого избираме, а не как го избираме?

– Важно е кого избираме, разбира се. Но при съществуващата система ще избираме все едни и същи. Защото това как се избира, как се номинира, кой реди листите предопределя кого ще изберем. Ние избираме от това, което ни се предлага. Избираме от предварителния партиен избор. И нямаме правото на друг. Правилата и начинът на избиране в случая предопределят кого.

– Очаквате ли промяна, ако се приеме мажоритарният избор, както бе гласуван на референдума?

– В България се живее зле. Бедните са мнозинство, мнозинство вече са и неуките, необразованите, неработещите, апатичните, онези, за които всяко друго място извън България е рай и мечта. Очаквам, макар и трудно, това да се промени. Очаквам процес на оздравяване на политическите субекти в България. Обединение на гражданите около конкретни идейни платформи, включване на личности, на отговорни, реализирани, образовани и доказали се в обществото граждани. Такива, които с качества, опит и професионализъм да служат на народа си, а не да ползват попадането си в парламента за облагодетелстване, себедоказване или просто да играят там ролята на скъпоплатен пълнеж или партиен декор. Само тогава ще може да бъдем спокойни за намеренията и истинските им цели, независимо от това дали представляват малки или големи партии.

Днес повече от 70% от българските граждани не вярват на народните ни представители. Почтеността и намеренията на българските партийни елити са предмет на подигравки, а избора ни на тежка самоирония. Абсурдно е, но днес избирателите дълбоко ненавиждат своя избор. Но се чувстват в капан, поради липсата на нови субекти, на възможности, на алтернатива. И тук идва интересният момент. Защо непрестанно търсим нещо ново и различно? Защо се оплакваме от липсата на алтернатива? Кой търси алтернатива на добре работеща система? Кой търси заместител на перфектния елемент? Кой е готов на скок в неизвестното ако пред себе си има възходяща перспектива? И ако приемем, че хората са разумни същества и в действията им има определена логика, то веднага ще разберем, че не е от добруване и просперитет желанието на българите да променят начина, по който се избират народните представители. Явно е точно поради противоположните причини. Затова промяната е неизбежна.

– ГЕРБ внесоха законопроект. Според вас ще бъде ли приет?

– Надявам се. Въпреки тънките сметки на вносителите. Въпреки горчивия опит, които натрупах с празните обещания и ловките измъквания, трикове и театри, които властимащите практикуват умело.

На референдума за промяна на правилата гласуваха повече от 2 500 000 души. Те изразиха своята воля и колкото и да не се харесва това на българските професионални политици, те бяха мнозинството, което при всички други случаи и правила, в която и да е друга европейска държава, би определило начина на избор на народни представители, че дори и държавното устройство!

Това е урок по демокрация. И ние не бива да забравяме, че за да се стигне до тук, заслугата е изцяло на политическата класа в България. На онези, които ни управляват последните 27 години. Не на Слави Трифонов. Не на онези български общественици, които през последните години неистово търсят своето място в политическото пространство. Заслугата, разбира се, е и наша. На всеки български гражданин, който през годините допусна да бъде многократно лъган, употребен и захвърлян след всеки избор. Затова ние сме тези, които трябва да спрат процеса на разпадане. С общи усилия. Трябва да излезем от будната кома и от обект да се превърнем в субект на собствения си живот, на собствената си държава. Да поемем отговорност, както за действията си, така и за своето бездействие. Днес. Утре е късно.

На местните избори през 2015 г. „Единни за промяна“ имаха най-добрия мажоритарен резултат извън партийте. Кирова бе кандидат за кмет на Видин и остана втора след представителя на ГЕРБ-Огнян Ценков, който спечели поста с 54,8%. Първият тур на изборите беше много оспорван – данните сочеха тогава лека преднина за кандидатката на коалиция „Единни за промяна“ Росица Кирова – около 25%, а само на процент след нея бе кандидатът на ГЕРБ Огнян Цeнков.