Фактът, че човек като Валери Симеонов е във властта дълбоко обижда българите, казва лидерът на „Единни за промяна“
– Г-жo Кирова, предполагам следите политическите процеси, какво мислите за последните скандали в парламента?
– Височинна болест (на главата). За никого не е тайна, че на високо често се получава световъртеж. Самозабравянето съпътства българския политически живот, не защото е българско явление, а защото липсва стабилност на институциите и законодателството, и всеки лумпен с власт тук започва да се упражнява върху местното население. А с такива парламента ни е пълен. Ниска култура. Липса на експертиза. Липса на интелект. На костюми и вид го докарват, но само толкова. А ако питате конкретно за скандала с извеждането на г-жа Нинова от зала, за мен не стана ясно кое така вбеси Главчев. Или може би самозабравянето в управляващите е толкова голямо, че дори логичните въпроси свързани с изказванията и фойерверките на техния вожд ги вбесяват… Тези хора не знаят, че България е парламентарна република или пък са го чували, но не са учили държавно устройство и не правят разлика между тоталитарна и правова държава. И с основание. Защото в България приликите с тоталитарната държава са все повече. Така се държат народните ни представители, медиите ни, правораздавателната ни система…
– Как бихте коментирали желанието на ГЕРБ и Патриотите да ревизират приватизационните сделки от последните 25 години? Това не е ли един вид национализация и началото на нов политически авторитаризъм?
– Управляващите добре владеят тези похвати. Периодично се появяват бомбастични спасителни идеи, които никого не могат да спасят, но общественият фокус се измества от важните и съществени теми. Приватизацията, раздържавяването, както темата с досиетата или АЕЦ „Белене“ са залъгалка за народа. Вадят се на тезгяха, когато има нужда от приспиване на вниманието. Дъвчат се и после нищо. До следващия път. В случая не е ясно защо днес? Защо след като управляват почти 10 години, с малки прекъсвания, точно днес заговориха за ревизия? И как ще я извършат след 25 години? Как така с лекота решиха да променят Конституцията, а не намериха време за промяната на два закона, за да намалят партийните си субсидии и да спазят волята на българския народ? Този опит е поредният пример за лоша правна култура. За непознаване на основните принципи на правовата държава. Всъщност това е опит за преразпределение на собствеността по неясни правила и съгласно нечие усмотрение. Нещо, което ГЕРБ правят без притеснение през последните години. Истината е, че макар и не винаги в рамките на морала, приватизацията е извършена съгласно действащото към момента законодателство. И едва ли подобна ревизия ще доведе до резултат различен от репресията, която може би е единствената цел на управляващите. Не можете ли да предположите истинската цел на подобно законодателство? Ще ви дам пример. През 2011 г. в Сингапур организирахме няколко срещи със стратегически инвеститори. След дълги преговори и кореспонденция те любезно отказаха да инвестират у нас. Аргументите им бяха кратки: Липса на Political Risk Guarantee и инвестиционен климат. Т.е. нестабилно законодателство. Лош инвестиционен климат. Това беше в годините, когато ГЕРБ управляваха със замах и убеждаваха всички, че сме изключително примамлива дестинация за инвестиции. Тогава си дадох сметка, че ние приемаме за нормално ненормалните случващи се на държавата ни явления. За хората отвън картината е различна. Те не се залъгват.
– Има ли според вас напрежение в коалицията между ГЕРБ и Патриотите? Соло ли играе Валери Симеонов или по указания на премиера?
– Напрежение може и да е имало. В някакъв етап. Но парите и властта бързо изглаждат различията. Питате дали едно злобно, комплексирано недоразумение, докопало се до власт действа на своя глава или се съобразява с указания?! Не зная. Мисля, че самия факт, че такъв човек е във властта дълбоко обижда българите. Но дали има разлика между партньорите? Напоследък бисерите, които творят Каракачанов, Цветанов, Главчев все повече ме карат да се замислям за височинната болест. Не мога да се отърся от драматичното поведение на Цачева по време на изборите или бистришкия тигър, който не пропуска случай да ни напомни колко е прост… Това може пък да е модел на поведение, който постига целта си. И се харесва. Поне на 80 % от българския народ…
– Бихте ли коментирали позицията на БСП за пълна ревизия на прехода?
– Каквото повикало, такова се обадило. Важни са два въпроса: Защо сега? И какво от това? Може и да не Ви звучат логично, но нека допуснем, че се окаже, че приятелката на сегашния премиер е забогатяла рязко, благодарение на охранителния му бизнес във времената, когато охранителен беше синоним на рекетьорски. Не е морално. Дори е срамно да ни управлява и учи на смирение и почтеност един такъв човек, нали? Но пък това не може да го накара да напусне властта. И той не се притеснява да ни учи на морал и да съди един или друг гражданин, когато не му се е поклонил достатъчно дълбоко. Та, какво от това? Във всяка друга европейска държава само при споменаването, да не говорим за безспорните факти, оставката щеше отдавна да е приета. Но не и тук. Мисля, че държавата ни се е сраснала с политическата мафия, която кове законите така, че да обслужва себе си. Така ги и прилага. Така ги и тълкува. И за съжаление дебата по темата няма да донесе промяна. Трябват действия. Кой ще извърши ревизията? Онзи, който трябва да е ревизиран ли или неговите лакеи?!
– Участва ли държавата в подобряването на животa в Северозапада или пак всичко е само голи думи и празни обещания?
– Държавата не е кашон. Или лопата. Държавата се представлява от овластените от нас политици. Ако питате дали те правят нещо за Северозапада, ще отговоря така: Не им се налага да правят. Техният морал, държавническо мислене и интелект не ги кара да мислят за отговорността, която имат към българския народ. Същото се отнася и за Северозападния регион. Не обичам конспиративни теории, но мисля, че тази територия се подготвя за населяване от небългари. Торбата с лъжите и обещанията се вади винаги по избори. И има ефект, защото един прекрасен български регион загина под вещото ръководство на асфалтовия крал. Крал, крал, ама много крал! Така, че не останало за пътища в Северозапада…
– Една снимка на бездомен мъж на пейка пред болницата във Враца обикаля социалната мрежа? Това ли е Европа?
– Европа коя?! Европа, в която политиците ходят на работа с градски транспорт и колело или Европа на скъпите служебни лимузини? Европа, в която след обвинение в корупция валят оставки или Европа, в която на власт е Герберо-баджанашката шайка и където добрите експерти са само хората свързани с депутат или политик? Европа, в която политиците стоят зад думите си и носят отговорност за делата си или Европа с телената ограда за стотици милиони, която се разпада при дъжд? Бездомни, тъжни, унижени, една голяма част от българите вече са загубили достойнство. Загубили са и надежда, и представа за реалността. Това е България. Това ли е Европа? Не мисля. Държава, в която населението приема за нормално един довчерашен чиновник на 500 лв. заплата като попадне в парламента рязко да забогатее, не е Европа. Мястото, където негласно всички приемат, че кмет или министър е нормално да забогатеят, докато учителите едва оцеляват, това не е Европа. Това сме ние. Това е нашата действителност.
– Проблем ли са бежанците за България. Как бихте коментирали случая с оградата?
– Не. За България са проблем българите. Онези, които с поведението и избора си превърнаха Родината ни в обезлюдена, непривлекателна територия за собственото й население. А случая с оградата е един от стотиците такива, когато въпреки очевадните факти, политиците ще ни повтарят: „Не вярвайте на очите си, вярвайте на това, което ви говорим.“ И ще докажат за пореден път, че оперативно са заличили чувството си за срам. 8. Има ли нужда България от нов политически субект? Отчаяно се нуждаем от действия. И не бива да се залъгваме, че са много онези, които са готови да излязат от летаргията, за да променят нещо. Българинът е под хипноза. Отговорността е на малкото останали тук образовани, интелигентни и отговорни хора, за които България не е само думичка.
Васил Петев