Около 2/3 от територията на България са икономическа пустиня с малко на брой оазиси. Това разкрива проучване на Института за пазарна икономика, съобщава в. „Сега“. Лошите пътища на север от Стара планина са една от водещите причини за изоставането на тази част от България, коментират авторите на проучването. Северозападна България напълно отсъства от картата с икономическите центрове. Една от главните причини е липсата на държавна политика при изграждането на икономически структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки, одобряват се проекти по политически причини, а в същото време региони с потенциал да развиват силна местна икономика са оставени на доизживяване, критикуват от ИПИ. Прословутата програма за развитие на Северозападна България, Странджа и други изостанали райони си остава голо обещание.
Според доклада на ИПИ, озаглавен „Икономическите центрове в България“, 86 % от цялото производство на страната са съсредоточени във и около 20 от по-големите градове начело със София. Магистрала „Тракия“ и по-добрите пътища на юг от Балкана оформят „топла връзка“ по линията София – Стара Загора – Бургас и точно край нея се намират най-големите и като територия, и като производство зони на страната.
В Северна България тук-там има „острови“ на икономическа активност – около Козлодуй (основно покрай атомната централа), Плевен, Габрово и Севлиево. Те са заобиколени от големи територии, където предприятия почти няма и безработицата е висока. По на изток се отличават като производствени средища Варна, Шумен и Търговище.
Естествено, столицата е ядро на най-големия икономически център в България. София е №1 по територия, население, инвестиции, продукция и по заетост, като „засмуква“ работна ръка. Този мегацентър дава 43% от цялото производство на България. Едно от обясненията е, че тук са съсредоточени 55 на сто от всички преки чуждестранни инвестиции. Освен това в София е и най-голямата концентрация на образовани хора – една трета от населението са висшисти спрямо 1/5 средно за страната.