Преди 143 години на 25 февруари 1878 г., Белоградчик се освобождава от османската власт.
Със своята крепост и географско положение Белоградчик е бил важен военен център в продължение на столетия. Вероятно градът е възникнал точно така – като седалище на военни гарнизони по времето на Римската империя. Заради стратегическото положение градът е бил ключова османска крепост след пораженията и изтласкването на Османската империя от Западните Балкани и Централна Европа. Бунтовете на сърбите и отцепничеството на Осман Пазвантоглу Видински усилват значението на града.
По времето на Османската империя Белоградчик има две турски махали и една българска. Крепостта е укрепвана, разширявана и активно използвана от османската власт.
Преди 143 години на днешния ден, 25 февруари, Белоградчик се освобождава от османската власт. След падането на Плевен на 10.12.1877 г. се сформира корпус под командването на ген. Хараламб. Към Белоградчик настъпват румънски войски, които в началото на януари 1878 г. превземат Ружинци и Османие и заедно с войските на полк. Кантили сключват от юг обсаден пръстен около града. На командващия турския гарнизона Сюлейман ефенди било ясно, че не може да окаже сериозна съпротива на по – добре въоръжените румънски части, но той отказва да предаде крепостта, без нареждане от командващия видинския гарнизон Изет паша. Обсадата на Белоградчишката крепост продължава след сключването на Одринското примирие на 31.01.1878 г. На 23 февруари пристига заповед от султана. На следващия ден воюващите страни излъчват представители, които започват преговори за предаване на Видинската и Белоградчишката крепости. На 25.02.1878 г. ключовете на крепостта в Белоградчик символично са предадени от Сюлейман ефенди на кап. Димитри Вукович Караджич. Турският гарнизон мълчаливо започва да се изтегля към Ниш. С цветя и гръмко „ура” гражданите посрещат руските и румънските войски. Днес в памет на освободителите и жертвите в борбата с поробителя много от улиците на Белоградчик носят техните имена.
