От днес започва Страстна седмица. Тя е последната седмица от живота на Иисус Христос, започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото възкресение (Великден). Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и т.н. Тя е последната от Великденския пост и завършва с Великден.
На старобългарски „страст“ означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Иисус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.
Възкресил в събота Лазар, влязъл в Йерусалим на Цветница, изгонил търговците от храма на Велики понеделник.
На следващия ден разказвал различни нравствени поучения на своите ученици. На Тайната вечеря в сряда Христос им казва, че един от тях ще Го предаде.
След като Юда го предава на Велики четвъртък е произнесена смъртната му присъда, потвърдена от Пилат Понтийски. Същата тази вечер след залез слънце Иисус е разпънат. Разпети петък е денят на великите страдания на Божия син. Наричан е Велики петък и Разпети петък.
Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, наранен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст.
Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Погребват го в събота и в неделя възкръсва.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
Първите три – Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда, са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.