Старинната църква „Св. Петка“ във Видин отбелязва своя храмов празник, почитайки преподобна Параскева, наречена още Българска.  Тържествена литургия беше отслужена днес сутринта, съобщава  за БТА отец Илия Симеонов от Видинската епархия. Храмът е сред най посещаваните от вярващите в дунавския град,  защото там преди векове са съхранявани мощите на Св.Петка.

Храмът  е обявен за паметник на културата с местно значение през 1964 г.

Според надписа над входната врата, църквата е изградена върху основите на средновековен храм през 1634 г. Друг надпис, който е бил запазен в началото на 20-и век, датира сторежа й през 1636 г. Църкавата, която е полувкопана в земята, е еднокорабна, с полуцилиндричен свод, поставен под двускатен покрив. В храма се съхраняват две особено ценни икони с обков, работени през 1823 г. и 1832 г. от прочути видински златари. Интересно е и филигранното кандило във форма на кораб, подарено от видинския еснаф през 1872. Сред най-ценните икони е и тази на Св. Йоан Предтеча от 1897 г., подписана от дебърския майстор Дичо Зограф.

Австрийският пътешественик Феликс Каниц, при първото си посещение във Видин през 1862 г. споменава за църкви „…вкопани дълбоко в земята…”. Църквата „Св. Петка”, която се намира в старата част на града е типичен пример за такъв градеж.

След завладяването на Търновското царство през 1393 г. от османските турци, мощите на Света Петка са пренесени във Видинското царство, където са съхранявани до окончателното завладяване на средновековната българска държава. Когато българите съграждат малката каменна църква, решават да носи името на Светицата.

Според османския граничен закон християнските постройки са можели да бъдат използвани за нуждите на армията и църквата била превърната в склад за въглища до Освобождението. Стенописите са били замазани с вар, единствено по свода са запазени отделни фрагменти

По- късно през 1892 година  е извършена реставрация на църквата, вътрешната мазилка е свалена и старият стенописен пласт е консервиран.